Определение № 294 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1491/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5166/29.05.2013 г. на Ж. „Български художник”, чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-С., на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за допълване на решение № 102 от 29.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1491/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК на Г. К. К. от [населено място], с искане да се присъдят направените разноски в производството в размер на 3 500 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Г. К. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. К. от АК-С. в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва същата като недопустима и неоснователна. Не е направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. С определение № 178 от 19.07.2013 г. е спряно производството по настоящото дело в частта за разноските, до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос по т. 1 от него, а именно – присъждат ли се разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане – чрез представяне на нарочен документ/разписка, платежно нареждане и пр./, или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. С тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС в т. 1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок – решение № 102, чието допълване се иска на основание чл. 248 ГПК е постановено на 29.04.2013 г., а молбата за допълването му е подадена на 29.05.2013 г., т.е. в законовия едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. С решение № 102 от 29.04.2013 г. постановено по гр.д. № 1491/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е оставена без уважение молбата за отмяна на основание чл. 304 ГПК на Г. К. К. от [населено място]. В производството по молбата за отмяна ответникът по молбата Ж. „Български художник”, чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-С. в съдебно заседание на 17.04.2013 г. е представил договор за правна помощ и съдействие от 12.02.2013 г. с данни за уговорен и платен адвокатски хонорар по делото в размер на 3 500 лв., както и списък с направените разноски в производството по отмяна на основание чл. 80 ГПК в същия размер. В пледоарията си адв. М. е поискал да бъдат присъдени на ответника по молбата за отмяна направените в производството разноски като с поставеното решение № 102 съдът е пропуснал да се произнесе по своевременното направено искане за присъждане на разноски. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК и на ответната по молбата за отмяна Ж. следва да й бъдат присъдени направените по делото разноски за производството по отмяна на основание чл. 304 ГПК в размер на 3 500 лв. адвокатско възнаграждение. Дори този размер да се явява прекомерен по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като не е направено искане от насрещната страна за намаляването му, съдът служебно не може да се произнесе. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,