Определение № 1472 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 511/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 502327/09.12.2024г. (уточнена с молби вх. № 25000027/02.01.2025г. и вх. № 25001507/04.02.2025г.) от М. Г. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение №1733/04.03.2020г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№15405/2019г. Молбата е обоснована с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановените по делото решения на Районен съд – София и Софийски градски съд, като постановени при нарушено право на участие на молителката, при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са доводи за липса на произнасяне на съдилищата по същество на трудовия спор, с който са били сезирани; нарушения при събиране на доказателствата и пристрастност на съда разглеждал делото. Твърди се и нарушение на правилата за разглеждане на трудовите дела, по които ищците са освободени от заплащане на такси и разноски, а в случая такива са присъдени в полза на ответника. Във връзка тези твърдения, бланкетно, е посочено предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, тъй като на молителката не е предоставена възможност за участие в производството. Ответникът Университет за национално и световно стопанство с писмен отговор, чрез адвокат С. Г., оспорва молбата като недопустима, подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди, че в всички депозирани молби не са посочени доводи съответни на предвидените в ГПК основания за отмяна на влезлите в сила решения. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата изхожда от легитимирана страна, но е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Производството по гр.д.№4586/2018г. на Софийски районен съд било образувано по предявени от М. Г. Ч. срещу Университет за национално и световно стопанство искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. С постановеното решение №250774/22.10.2019г. исковете са били отхвърлени. Решението на първостепенният съд е било потвърдено с постановеното решение №1733/04.03.2020г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№15405/2019г. Това решение не е било допуснато до касационно обжалване с определение №577/05.10.2020г. по гр.д.№1639/2020г. на ВКС, ІV г.о. От приложенията по делото се установява, че с молба вх.№313148/29.04.2021г. молителката е направила искане за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д.№15405/2019г. на Софийски градски съд. Същата била върната с разпореждане №20209841/10.11.2021г. на Районен съд – София. Препис от разпореждането било връчено лично на молителката на 22.11.2021г. и е влязло в сила на 30.11.2021г. С оглед на изложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че молителката М. Ч. е узнала за влязлото в сила решение не по-рано от датата, на която е подадена предходната молба за неговата отмяна – 29.04.2021г., от когато е започнал да тече и тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК. Същият е изтекъл към датата на подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство – 09.12.2024г. В допълнение, следва да бъде посочено, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от посочване от молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези основания са изчерпателно посочени, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито да преодолеят необжалваемостта на съдебните актове. Позоваването на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда защита за страна, която поради нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Наведените от молителката Ч. обстоятелства по чл.303 от ГПК за нарушение на правилата за събиране на доказателствата, пристрастност на съда разглеждал делото, както и за неправилност и незаконосъобразност на постановените по спора решения, не се вместват в хипотезата на посочената от страната разпоредба на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. От друга страна, съдебният акт в частта относно разноските има характер на определение, което не подлежи на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. В този смисъл са и разясненията в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6. На отмяна по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК подлежи единствено определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска. В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, М. Г. Ч. следва да бъде осъдена да заплати на Университет за национално и световно стопанство сумата от 1292,40лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защитата в настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът