Определение № 125 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1783/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.48, ал.1 във вр. с 47, т.4 ЗМТА. Ищецът С. И. К. е предявил срещу [фирма]/с предишно наименование [фирма]/ иск за отмяна на решение № №269 от 19.12.2008 г. по а.д.№269/2008 г. на арбитър Б. Г., с което настоящият ищец е осъден да заплати на [фирма], [населено място] общо сумата 1 095.51 лв., представляваща сбор от номиналната стойност на неизплатеното задължение по сключения между страните на 30.01.2007 г. договор за револвиращ заем, както и за лихва и неустойка. Ищецът подържа, че не е надлежно уведомен от арбитъра за образуваното пред него арбитражно производство, не му е изпратен препис от исковата молба и доказателствата по нея, тъй като са изпратени на грешен адрес- [населено място], ур.”Х. А.” №1 вместо № 7. Подържа още, че не му е връчен препис от арбитражното решение, като това е станало едва на 20.12.2013 г. и то по негово искане, след като е получил призовка за доброволно изпълнение. Навежда доводи, че обжалваното арбитражно решение е постановено в нарушение на чл.22, чл.23, чл.24, чл.31, ал.1 и ал.2 ЗМТА. С оглед съдържащите се в приложеното към исковата молба копие за получаване на пратка №1050006640433 от ищеца на 20.02.2013 г., исковата му молба с вх.№4319 от 21.03.2013 г. е подадена в тримесечния срок по чл.48, ал.3 ЗМТА, поради което е процесуално допустима. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд