Определение № 365 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 24.03.2010г. по гр.д. № 3101 / 2010г. на Софийски ГС, с което е оставена без уважение молба на Д. М. за допускане на обезпечение по иска й с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ. Жалбоподателите - Д. М. Р. поддържа че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени като се разгледа частната й жалба по същество. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.391 ГПК за допускане на обезпечение по иска на Д. М. с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ срещу ”М” Е., тъй като не е налице обезпечителна нужда. Съгласно чл. 391, ал. 1, ГПК обезпечение на иска се допуска, когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите му права с решението по иска, и то ако същият е подкрепен с писмени доказателства или ако се представи гаранция в определен от съда размер, както и ако исканата обезпечителна мярка е подходяща. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че за ищцата няма да е невъзможно, нито ще се затрудни осъществяването на евентуално признатите й права с решението по иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ. Ограничаването на законните права на ответника по иска, а именно като бъде наложен запор на сметките на работодантеля, би била неоправдана мярка оглед целта на обезпечителното производство - да осигури възможност за реализиране правата на молителя, без да засяга правната сфера на ответника повече, отколкото е необходимо за постигането на тази цел. Ето защо обжалваното определение, с което не е допуснато исканото обезпечение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът