Определение № 231 от 24.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 690/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Р. Д. Б., „Гарант РБ“ ЕООД чрез Р. Д. Б. и „Гарант строй груп“ ЕООД чрез Р. Д. Б. чрез адв. С. Й., адвокат, обжалва определение от 07.12.2019 г. по т.д. 2276/16 г. Апелативен съд – София, ТК, 3 състав, с което е оставено без уважение искането му за издаване на обратен изпълнителен лист Сочи, че е представил удостоверение № 1549 от 20.5.2019 г. по изп.д. 20148580400854 на ЧСИ № 858, от което било видно, че претендира издаване на обратен изпълнителен лист, защото изцяло е погасено задължението на взискателя. В определението си САС отказвал издаването на обратен изпълнителен лист, тъй като липсвали доказателства, че със събраните и разпределени суми е налице погасяван е на главното задължение, което било дължимо от молителите. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като САС не бил дал указания за представяне на доказателства относно погасяване на главното вземане. Единствените указания, които били давани, били да се представи удостоверение от ЧСИ. Моли да се отмени определението. Ответникът по частната жалба в срок е подал отговор на частната жалба като заявява, че съдът многократно бил давал възможност на молителите да уточнят искането си като посочат размер и основание на претенциите си. Поради това и веднъж искането им е било отхвърлено. Съдът нямал задължение да указва на страните да представят доказателства за претенциите си. Моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на 27.01.2020 г. В предвидения в чл. 407, ал. 1 от ГПК срок на 10.02.2020 г. е подадена частната жалба. Частната жалба изхожда от „Гарант строй груп“ ЕООД, дружество, което съгласно отбелязванията в Търговския регистър на 11.09.2019 г. е заличено. При така установения служебно факт, на основание чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че няма лице, което на основание чл. 26, ал.1 от ГПК може да е страна в процеса. В този смисъл спрямо този частен жалбоподател следва да се прекрати производството по делото. С молба от 09.10.2019 Р. Д. Б., „Гарант РБ“ ЕООД са поискали издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 125 626,44 евро, в лева 245703,97 лв, ведно със законната лихва до окончателното плащане на сумата, както и разноски, сторени в изпълнителното производство, изплатени на „Тексим Банк“ АД в размер на 12 174,73 лв, ведно със законната лихва от изплащане на сумата. С обжалваното в настоящето производство определение № 4142 от 16.12.2019 г. по т.д. 2276/16 г., Апелативен съд - София, Търговско отделение, 3 състав, е оставил без уважение искането на молителите Р. Б., „Гарант РБ“ ЕООД и „Гарант строй груп“ ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист, формулирано в молба вх. № 18 044/9.10.2019 г. за сумата от 125 626,44 евро, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и разноски, сторени в изпълнителното производство, изплатени на „Тексимбанк“ АД в размер на 12 174,73 лв. Въззивният съд е очертал предпоставките на чл. 245, ал. 3 от ГПК и е посочил, че само при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществувало към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхващали установяване, че правото никога не е съществувало и че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е пракратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Позовавайки се на т. 13 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Апелативният съд е приел, че обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК се издавал за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение“ в случая, получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист от значение било дали в изпълнителното производство били събрани суми от длъжника, от които предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото. При отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането, обратен изпълнителен лист се издавал, ако сборът на сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство, и сумата на задължението, погасено доброволно, нахвърля по размер вземането, предмет на заповедта. Обратният изпълнителен лист се издавал за разликата за връщане на надплатена сума на задължението до размера, до който същата представлява двойно плащане. Ако сборът на двете посочени суми, не нахвърля по размер вземането, според въззивния съд, обратен изпълнителен лист не се издава. В конкретния случай съдът е приел, че е издаден изпълнителен лист в полза на „Техсимбанк“ АД срещу молителите, за сумата 229 025 евро – главница, лихва от 2.6.2014 г. до окончателното плащане, 144 812,81 евро – договорна лихва от 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г., 9 069,39 евро такса за обслужване, сумата от 14 983,36 лв разноски за държавна такса и 11 767,50 лв юрисконсултско възнаграждение. С влязло в сила решение бил отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над 19 186,37 евро до размер от 144 812,81 евро – договорна лихва от 20.8.2011 г. Въззивният съд от представеното от молителя удостоверение от ЧСИ е счел, че се установява да са събрани договорни лихви в размер на 150 424,61 лв и сумата 116 739,49 лв договорна лихва за посочения период. За така събраните суми, за които е налице влязло в сила решение, с което предявеният иск е отхвърлен за посочения период следвало да издаде обратен изпълнителен лист само в случаите когато с тях е изцяло изплатено задължението, по което е образувано изпълнително производство и са събрани повече суми от дължимото. Събраните суми в резултат на принудителното изпълнение, с които са погасени лихви, които не се дължат следвало да се отнесат към дължимата главница. В случая частният жалбоподател е представил удостоверение № 24912 от ЧСИ № 858 по изп.д. 20148580400854, от което е видно, че е проведено принудително изпълнение, на основание издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение съгласно заповед по чл. 417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. 29 564/14 г., СРС и от събраните суми от продажба на апартамент № 8 и апартамент № 10 - 228 463,50 лв са погасени разноски в размер на 24 331,64 лв, 7 605,12 лв обикновени и пропорционални такси на ЧСИ, 1613,08 лв данъци върху апартамент 8 и 10 и 194 913,66 лв на взискателя „Тексимбанк“ АД съгласно изпълнителен лист от 9.6.2014 г. по гр.д. 29 564/14 г., СРС., от които 150 424,61 лв – договорна лихва от 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г., 17 738,19 лв такса и 14 983,36 лв – разноски, 11 767,50 лв – разноски. Впоследствие от продажбата на паркомясто 1 и 12 са събрани сума в размер на 22 740 лв, от която са разпределени 1 333,44 лв обикновени и пропорционални такси в полза на ЧСИ, 90,15 лв данъци върху паркомясто 1, 5 251,27 лв – публични вземания на ТД на НАП, 16 065,14 лв – вземания на Взискателя „Тексим банк“ АД и договорна лихва от 20-8.2011 г. до 20.7.2012 г. След разпределение с протокол № 4 от 17.12.2014 г., получена след принудителната продажба на апартамент 6 и офис 2 215 175,83 лв, след приспадане на 25 813,50 лв ДДС върху продажна цена на апартамент 6 и 17 222,17 лв ДДС върху продажната цена на офис 2 са разпределени. 5 882,90 лв обикновени и пропорционални такси в полза на ЧСИ, 1 327,51 лв данъци върху апартамент 6 и офис 2, 207 965,42 лв – вземания на взискателя, от които 116 739,49 лв договорна лихва, 24 831,46 лв законна лихва и 66 394,47 лв главница. С протокол 5 след продажба на апартамент 11 е разпределена сумата от 112 350 лв, 3 468,64 лв обикновени и пропорционални такси, 78,34 лв данъци върху апартамент 11, 108 097,02 лв вземания на взискателя „Тексимбанк“ АД 106,30 лв законна лихва и 107,990,72 лв главница. С протокол за разпределение № 6 е разпределена сумата от 168 750 лв – 4 648,43 лв обикновени и пропорционални таскси в полза на ЧСИ, 1565,41 лв – данъци върху апартамент 12, 162 536,16 лв вземания на взискателя „Тексимбанк“ АД, 76,21 лв – законна лихва и 162 459,95 лв главница Протокол за разпределение № 7: от 19.12.2014 г. продажба на офис 3 – 65 850 лв, сума след ДДС 13 170 лв, разпределени за обикновени и пропорционални такси 1 800,46 лв ЧСИ, 465,94 лв – данъци върху офис 3, 63 583,60 лв вземания на „Тексимбанк“ АД по същия изпълнителен лист главница 63 583,60 лв. Установява се, че с първоинстанционното решение по 28/15 г. на СГС по иска на „Тексимбанк“ АД срещу молителите, е признато за установено, че молителите дължат на банката 229 025 евро – главница, законна лихва върху главницата, 144 812,81 евро, договорна лихва от 20.8.2011 г. до 20.7.2012 г., 9 069,39 евро – такси за обслужване за периода 0.7.2012 г. до 31.5.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение. Това решение е обжалвано в частта относно установяване на договорната лихва и е отменено в частта над 19 186,37 евро до 144 812,81 евро относно това вземане. Следователно в останалите части относно главницата и разноските е налице влязло в сила решение за установяване дължимите суми от длъжниците Р. Д. Б., „Гарант РБ“ ЕООД и „Гарант строй груп“ ЕООД. Няма данни по дело за целия размер на дълга, включително подлежащите на заплащане такси и разноски в изпълнителния процес. Може да се направи извод, че по така постановеното решение е за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. 29 564/14 г., СРС, 61 състав и сбора на всички установени вземания в общ размер са 257 280,76 евро, но към тях следва да има данни и за установеното вземане за законна лихва като последица от издаване на заповедта по чл. 417, т. 2 от ГПК. В настоящето производство по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав, следва да се произнесе по същество на неудовлетвореното от Апелативен съд София искане. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 6/15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът служебно проверява всички релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, както и представените от страните, както и може за изясняване на въпросите, подлежащи на разрешаване служебно да назначи вещо лице. Този правен извод налага необходимостта за събиране служебно на доказателства. В настоящия случай има представено удостоверение, издадено от частен съдия изпълнител за размера на разпределените суми, подробно описано по-горе. Но липсват доказателства за това какъв е размерът на всички задължения в изпълнителното производство, както и дали всички установени вземания на „Тексимбанк“ АД към длъжниците по т.д. 28/15 г., СГС, VI-18 състав са погасени, има ли частични прекратявания на изпълнителния процес досежно определени вземания. Видно от мотивите на решение по т.д. 2276/16 г., САС, образувано по въззивна жалба срещу решение по т.д. 28/15 г., СГС, искът за установяване на вземане за договорна лихва по издадена заповед по чл. 417 от ГПК е отхвърлен за разликата над 19 186,37 евро и в съответната част за разноските, тъй като размерът на претендирата лихва от 125 626,44 евро бил извън периода на процесната заповед по чл. 417 от ГПК, вземанията по която са установявани в исковия процес. Предвид необходимостта да се установи предметът на изпълнението и събраните в хода на принудителното изпълнение суми и съпоставката с отхвърления иск, следва да се допусне изслушването на ССЕ, която на основание чл. 195 от ГПК, да установи всички суми, които са събрани в хода на изпълнението в резултат на принудително изпълнение на заповедта по ч.гр.д. 29564/14 г, СРС, 61 състав и какви задължения, за които е издаден изпълнителен лист на основание разпореждане за незабавно изпълнение, са погасени с тях. Да се направи и алтернативен вариант като се вземе предвид частично отхвърляне на иска за заплащане на договорна лихва, каква част от договорната лихва е погасена след проведено принудително изпълнение, кога е удовлетворено това вземане, по какъв способ както и какви са следващите се разноски за събиране на тази заповед. По изложените съображения ВКС