Определение № 10236 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Кофи Тайм 17" ЕООД, гр. Плевен чрез пълномощника на дружеството срещу определение № 1713/28.05.2026 г. по адм. д. №359/2026 г. на Административен съд Плевен. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-главният архитект на община Плевен чрез процесуалния си представител намира частната жалба неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Със заявление вх. № ТСУ-26-4342-1/27.02.2026г. от „Кофи Тайм 17“ ЕООД е подадено искане за издаване на разрешение за поставяне на вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки с площ 1,00м2, разположен до блок 136 в ж.к. „Дружба“ гр. Плевен. С писмо на главния архитект на община Плевен изх. № ТСУ-26-4342-1/12.03.2026 г жалбоподателят е уведомен, че не се разрешава поставянето на вендинг-автомати, тъй като към момента за съответния район на града няма одобрена обща схема за разполагането им съгласно чл. 22, ал. 3, т.1 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен. Посочено е, че с такава схема, приета от Общинския съвет, се определят конкретните зони и параметри за разполагане на вендинг автоматите, както и начинът им на отдаване под наем. При липсата на одобрена схема за съответния район издаването на разрешения за поставяне е недопустимо. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу цитираното писмо и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореното писмо на главния архитект на общината няма самостоятелно значение и не представлява краен акт, а е част от процедурата и е постановено в изпълнение на произтичащата от чл. 56, ал. 2 ЗУТ компетентност на главния архитект на общината да одобрява схемата за поставяне, както и проектната документация, което е предпоставка за издаването на разрешението или постановяването на мотивиран отказ от кмета на общината или оправомощено от него лице и затова съгласно чл. 21 ал.5 АПК писмото не подлежи на самостоятелно оспорване. Според съда не може да се приеме, че административното производство е приключило с оспореното писмо на главния архитект на Община Плевен и че то представлява изричен отказ за издаване на исканото разрешение за поставяне на преместваем обект, подлежащо на оспорване. Така постановеното прекратително определение е неправилно: За характера на акта следва да се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание с оглед предизвикваните правни последици. Наличието на годен за атакуване индивидуален административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно-административно производство от категорията на абсолютните, а правна легитимация за защита интересите си като жалбоподатели имат лицата, засегнати от разпоредителната част от акта. Ирелевантно е в случая как е озаглавен актът -в конкретния казус писмо и под каква форма е изразено волеизявлението на органа. Налице е акт, имащ белезите на индивидуален административен в хипотезата на отказ и като такъв е подлежащ на обжалване. Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че съдът се е произнесъл извън редовността и допустимостта на подадената жалба, като е приел, че по преписката няма приложена заповед на кмета за оправомощаването на главния архитект на общината да издава разрешения или мотивирани откази за поставяне на преместваеми съоръжения, нито в писмото се сочи такава заповед. Тези съждания са по съществото на спора, какъвто момент не е настъпил. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,