Определение № 5916 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 176 АПК. Образувано е по молба на „Холид“ ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител, с правно основание чл. 176 АПК за допълване на Решение № 3739 от 02.04.2026г. по адм. дело № 7495/2025 г. по описа на ВАС, като в диспозитива се добави – ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на обезщетението. Подадена е и втора молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските, доколкото по погрешка съдът е присъдил сумата от 53 827,53 лева, а не евро, както е била претендирана в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Насрещната страна – Държавен фонд „Земеделие“ в писмена молба моли да се остави без уважение молбата за допълване на съдебното решение с диспозитив за осъждане на ответника за заплащане на лихва върху присъденото обезщетение, поради липса на такова отправено акцесорно искане още с подаване на исковата молба. По второто искане – намира същото за неоснователно, доколкото смята, че съдът е намалил адвокатското възнаграждение, с оглед направеното от тях възражение за неговата прекомерност. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, за да се произнесе съобрази следното: Молбата с вх. № 10975 от 17.04.2026г. за допълване на влязлото в сила решение с произнасяне по акцесорния иск е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл. 176 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Молбата с вх. № 10986 от 17.04.2026г. за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в преклузивния едномесечен срок по чл. 248 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С Решение № 3739 от 02.04.2026г. по адм. дело № 7495/2025 г. по описа на ВАС се отменя решение № 14519/28.04.2025 г. по адм. дело № 4250/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Холид“ ЕООД против Държавен фонд „Земеделие“ иск за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 3 027 360 лв./три милиона двадесет и седем хиляди триста и шестдесет/ лева, равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС С. К. С.. Вместо това, Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III № 136 е осъден да заплати на „Холид“ ЕООД, с ЕИК 202374415, представлявано от управителя си Д. Д. евровата равностойност на сумата от 3 027 360 лв. /три милиона двадесет и седем хиляди триста шестдесет/, равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС С. К. С., а именно – 1547864,59 евро /един милион петстотин четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и четири евро и петдесет и девет евроцента/. На следващо място е оставена без разглеждане и върната исковата молба по отношение на исковете за претендираното обезщетение в размер на 2 119 504.09 лв. – равняващи се на разликата между отчетната стойност на активи на ищеца и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело № 20199270400558 при ЧСИ С. Л., както и за претендираното обезщетение в размер на 16 364 лева, равняващи се на заплатени лихви за просрочие по договор за овърдрафт от 28.04.2016г. с ПИБ АД и е прекратено производството в тази му част. Осъден е и „Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Холид“ ЕООД съдебни разноски в размер на евровата равностойност на 53 827, 53 лева /петдесет и три хиляди осемстотин двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ или 27521,58 евро/двадесет и седем хиляди петстотин двадесет и едно евро и петдесет и осем евроцента/. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за допълване в диспозитива на решението с произнасяне по непредявен акцесорен иск. По принцип от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на главницата, законната лихва е дължима и когато такъв иск е предявен, съдът следва да я присъди при уважаване на главния иск, каквато е и практиката на съда. В настоящия случай обаче, основателно е възражението на ответника, а и видно от текста на исковата молба става ясно, че лихви са претендирани по другите съединени искове, но не и по иска, касаещ обезщетението за вредите под формата на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС С. К. С.. Подобен иск не е предявен и до края на устните състезания пред първата инстанция. Ето защо това искане за допълване следва да бъде оставено без уважение. По второто искане за изменение на влязлото в сила решение в частта за разноските съдът намира, че правилно е определил дължимото се възнаграждение на касатора, чиято касационна молба е уважена. Действително в списъка за разноски е посочено, че се претендират 53 827, 53 евро. Съдът е възприел размера на сумата и макар да изглежда, че не е отчел правилно валутата, в която следва да бъде изплатена, всъщност е уважил искането за редуциране на възнаграждението, поради направеното възражение от касационния ответник. Макар да не са изложени подробни мотиви, съдът е отчел това възражение, както и липсата на прекалено висока правна сложност /въпреки голямата сума на иска/, която да обосновава размер много над минимума определен в Наредба №1 за размера на адвокатските възнаграждения и именно поради него е намалил наполовина присъдените разноски. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 3 и чл. 176 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,