Определение № 7980 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Артекс България“ ЕООД, гр. Кърджали против Определение № 788/22.04.2026 г. по адм. дело № 161/2026 г. на Административен съд – Кърджали, с което е оставено без разглеждане искането за възобновяване на административно наказателното производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № 09-2300316/20.11.2023г на Директор на ДИТ-Кърджали и е прекратено производството по КАНД№ 161/2026г по описа на АС-Кърджали. Ответникът по частната жалба, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд Кърджали е образувано по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, по който ред административните съдилища действат като единствено компетентна съдебна инстанция в производството по извънреден контрол върху влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, решения и определения, постановявани от съдилищата по реда на ЗАНН, във връзка с които се прилагат субсидиарно правилата на глава Дванадесета от АПК. С обжалваното определение съдът е оставено без разглеждане искането за възобновяване на административно наказателното производство, приключило с издаването на Наказателно постановление № 09-2300316/20.11.2023г на Директор на ДИТ-Кърджали и е прекратено производството по КАНД№ 161/2026г по описа на АС-Кърджали. За да постанови своя съдебен акт, съдът е приел, че доводите на касатора, свързани с допуснато в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила - чл.70 ал.2 т.7 от ЗАНН по същество са свързани с редовността на връчването на оспореното наказателно постановление на упълномощено лице -С. П. на дата 11.12.2023г,от управителя на търговското дружество. Приел е,че в ЗАНН липсва изискване за нотариална заверка на пълномощното, поради което и липсата й в настоящия случай не може да се приеме за съществен порок при връчването на акта, съответно – наказателното постановление. От разпоредбите на чл.147 ТЗ и чл.36 вр.чл.39 ЗЗД следва извод, че представител по закон на ЕООД е неговият управител, който в случая е упълномощил друго лице да извършва посочени в пълномощното действия, сред които и да получава наказателни постановления, издадени срещу търговското дружество. Поради изложеното НП №09-2300316/ 20.11.2023 на директора на ДИТ-Кърджали е надлежно връчено, на 11.12.2023 г., на лицето С. П. на основание пълномощно с дата 02.11.2023 г. от Р. М. - управител на „Артекс България“ ЕООД, Кърджали от 23.10.2018 г. до 10.02.2025 г. съгласно справка от Търговски регистър.Всички тези обстоятелства обуславяли извода,че на 28.12.2023 г. посоченото наказателно постановление е влязло в сила. От тази дата започнал да тече 6-месечния срок по чл. 71, ал.1, т.3 от ЗАНН за подаване на искане за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаване на това НП, който е изтекъл на 28.06.2024 г. Поради изложеното подаденото на 11.03.2026 г. искане за възобновяване е недопустимо и следва да са остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство. Според настоящият съдебен състав на Върховния административен съд,частната жалба е недопустима. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството по разглеждане на касационни жалби пред административния съд, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно действащата редакция на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Идентична е и уредбата на извънредния способ за проверка на влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, писмени предупреждения, резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, влезли в сила определения и решения на районните и административните съдилища. Съгласно чл.73 от ЗАНН, единствено компетентна да разгледа искане за възобновяване юрисдикция е административният съд в района на органа, постановил акта по чл.70 ал.1 от ЗАНН, който правораздава в състав от трима съдии. Актовете по чл. 58д от ЗАНН, сред които е наказателното постановление, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. В теорията и съдебната практика е безспорно прието, че с оглед наличието на постановен правоохранителен акт от наказващия орган, в производството по обжалването на тези актове районният съд разглежда делото като въззивна инстанция. В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН /съответно чл. 63в от ЗАНН/ към глава Дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд /действащ като първа съдебна инстанция/ и административния съд /съответно като контролно-отменителна /касационна/ инстанция. Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава Дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл. 70 ал.1 вр. ал.2 т.7 вр. чл.58 ал.2 от ЗАНН в производство по искане за възобновяване на наказателно постановление /за което е налице твърдение, че същото не е връчено редовно и следователно не е влязло в законна сила/ и което искане е оставено без разглеждане като недопустимо, а същото е изпратено по подсъдност на съответния районен съд, който да го разгледа по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН, подлежи на обжалване пред ВАС. Съдът намира, че в случая приложение не може да намери и чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК. На първо място, това е така заради характера на производствата – макар и да се приема в теорията и съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, както и възобновяването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 70 ал.1 вр. чл.73 от ЗАНН, който смесва административни и наказателнопроцесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване на съдебното производство в предвидените от закона случаи. На следващо място, това е така заради липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК норма в специалния закон. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. Съгласно определение №4907/07.05.2026г по адм. дело № 3946/2026г на ВАС,Петчленен състав на Втора колегия В производството по възобновяване, за неуредените въпроси в ЗАНН се прилага НПК, съгл. чл. 84 ЗАНН, а не АПК. От това следва, че производството по възобновяване на влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени наказателни постановления е специално уредено в ЗАНН, който изключва субсидиарно прилагане на АПК, а когато въпросите не са уредени в ЗАНН, приложимият закон е НПК. Препращането с чл. 63в от ЗАНН е ограничено единствено до решението на районния съд, с което са упражнени правомощията му по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. По изложените съображения, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение