Решение № 1875 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2018 г.
ВАСV отделение05.02.2020 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 3/2018 г. на Административен съд Разград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1875 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Петков, чрез процесуален представител, против решение № 22 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 3/2018 г. на Административен съд Разград /АС-Разград/, с което е отхвърлена жалбата на Петков срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. №АУ-8/2 от 30.11.2017 г. на директор на дирекция "Административно информационно обслужване и обществени поръчки" /АИООП/ в община Исперих, по заявление вх. №АУ-8/31.07.2017 г. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено при липса на правен интерес за оспорващия, и евентуално неправилност при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- директор на дирекция АИООП в община Исперих, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- А. Али, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Разград е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и норми, и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че поисканата информация не е обществена информация по смисъла на закона и достъп до нея не се дължи, като исканите документи са част от преписка, образувана по сигнално производство, което се развива и решава по реда на глава VIII от АПК и законодателят е предвидил специален ред, по който засегнатите лица могат да получат информация във вр. с това производство. Решението на АС-Разград е валидно, допустимо и правилно. Не се кредитират доводите на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради отпаднал правен интерес в хода на производството пред административния съд. По тези доводи, наведени и пред първостепенния съд, в обжалваното решение са изложени мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На следващо място, правилни са изводите са съда, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел, че исканата от касатора информация няма характер на обществена. Поисканите данни- копия от внесена в община Исперих жалба срещу касатора и приложените към нея документи, не попадат в легалната дефиниция на понятието "обществена информация" по см. на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Същевременно не може да се приеме, че исканата в процесното заявление информация, ще даде възможност на заявителя- в случая обект на сигнал вх. № 94. Ф-288-1/19.10.2017 г., да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закона субект-кмета на община Исперих, като видно приетите по делото доказателства административното производство по ЗДОИ е инициирано с цел събиране на сведения, касаещи интереси на В. Петков извън обхвата на специалния закон. Без значение за постановения отказ е наличието на специален ред за получаване на информация в производство по сигнал вх. № 94. Ф-288-1/19.10.2017 г., развиващо по реда на Глава осма от АПК, защото както се отбеляза по-горе исканата информация не е обществена, за да е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1, предл. последно от ЗДОИ. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Същите не обосновават приложението на ЗДОИ. Интересите на касатора за снабдяване с процесните документи не сочат на съставяне мнение за предприети от страна на кмета на община Исперих действия по отправен срещу касатора сигнал, а на опит за узнаване съдържанието и обхвата на подадения сигнал, но информацията, съдържаща се в този сигнал, включително в приложените към него документи, не попада в предмета на ЗДОИ. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Разград е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Не се установява нарушение от решаващия състав на основните начала за установяване на истината и вътрешното убеждение на съда по чл. 10 и чл. 12 ГПК. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Противно на тезата на касатора решението на АС-Разград е мотивирано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт като решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след обсъждане на релевантните за спора факти, включително и доводите на страните. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание изложеното, решението на АС-Разград като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение