Решение № 308 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г.

Решение № 308 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 737 от 2.07.2009 г., постановено по настоящото дело № 865/2009 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, I гр. с-в, № 387 от 9.07.2008 г. по в. гр. д. № 1171/2007 г. В ЧАСТТА, относно присъдената законна лихва. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за началния момент на дължимата лихва, с оглед приетото в ППВС № 2/81 г. становище относно давността за вземанията от непозволено увреждане и приетото в ТР № 5/2005 г. на ОСГК и ТК на ВКС, че вземането възниква от деня на откриването на дееца и от този момент то става изискуемо. Ответниците по касация А. Е. Д., Р. Х. Д. и К. Х. Д., всички от гр. З., не са изразили становище. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е увеличил размерите на дължимите от З. Г. обезщетения по чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците - Х. Д., като на съпругата му А. Е. Д. е определил обезщетение в размер на 40 000 лв., и на децата му Р. Х. Д. и К. Х. Д. по 30 000 лв. на всеки от тях. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която законната лихва е присъдена от момента на смъртта - 28.04.1989 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон относно началния момент на законната лихва, както и за нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви по възражението за погасяване на претенцията по давност. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване ВКС намира следното: Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая насилствената смърт на наследодателя на ищците Х. Д. е настъпила на 28.04.1989 г., но предварителното производство е водено срещу "неизвестен извършител" до привличането на З. Г. като обвиняем по обвинението за убийството на Х. Д. и взимането по отношение на него на мярка за неотклонение с постановление на ОСлС - Смолян от 1.10.2003 г., който момент следва да се счита за откриване на дееца. Предвид изложеното ВКС намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, което налага решаване на спора по същество относно мораторната лихва от настоящата инстанция. С въззивната жалба З. Х. Г. е направил възражение за погасяване по давност на вземането, което е допустимо в тази фаза от процеса, съгласно приетото в ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т. 6. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Както бе посочено по-горе вземането е станало изискуемо на 1.10.2003 г. Искът е предявен на 4.05.2007 г. Ищците имат право на мораторна лихва, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди предявяването на иска - т. е. от 4.05.2004 г. до предявяването на иска - 4.05.2007 г. По изложените съображения въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение следва да се отменят в частта, с която е присъдена законната лихва за периода от 28.04.1989 г. до 4.05.2004 г., и в тази част искът да се отхвърли. В останалата част по иска за присъждане на лихва за минало време, касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. На касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 447 лв., изчислени съобразно уважената част на жалбата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение