Определение № 3314 от 28.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2536/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на К. С. Г., подадена чрез адв. М. Бочукова, срещу определение № 221 от 14.01.2025 г., постановено по адм. дело № 562/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на определение № 3989 от 28.11.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел искането за изменение на решението в частта за разноските за недопустимо, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Твърди се, че непредставянето му не е самостоятелно основание за недопустимост на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставено без разглеждане искането на К. С. Г. за изменение на определение № 3989 от 28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 562/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта, с която Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград е осъдена да заплати на К. С. Г. разноски в размер на 10лв. За да обоснове извод за недопустимост на подаденото от Г. искане, първоинстанционният съд е приел, че страната не е представила своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което искането е недопустимо за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Така постановеното определение е правилно. За да е допустимо искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК е въведено абсолютно процесуално изискване страната, която своевременно е поискала присъждане на разноските, да е представила на съда и списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай тази процесуална предпоставка по отношение искането на К. Г. за изменение на определението в частта му за разноските не е спазена, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. По делото не е приложен списък на разноските от страна на Г., от който да е видно какви разходи той е направил и кои от тях претендира да му бъдат възстановени със съдебния акт. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението /определението/ в частта му за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. В този смисъл е т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Обратно на твърдяното в частната жалба, непредставянето на списък на разноските е самостоятелно основание за оставяне без разглеждане на искането за изменение на съдебния акт в тази му частта. От друга страна своевременно направеното искане за присъждане на разноски е съобразено от първоинстанционният съд при постановяване на определение № 3989 от 28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 562/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград като са присъдени установените от съда по делото разноски в размер на 10лв – внесена държавна такса. По тези съображения изводът за недопустимост на искането на К. Г. по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е законосъобразен, а частната му жалба срещу постановеното в този смисъл и обжалвано в настоящето производство определение е неоснователна. По изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение