Решение № 7471 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1356/2026 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Антон, чрез процесуален представител адвокат Ч. Пенчев от Адвокатска колегия София срещу решение № 1594 от 12 декември 2025 година, постановено по административно дело № 1109/2025 година по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на община Антон, срещу решение № Е-РД-16-557 от 26 септември 2025 год., издадено от ръководителя на програмния оператор на програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" (ВЕЕЕЕС) с което на община Антон е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY - 2.002 – 0041 -C01 от 26 юли 2022 год., за установено нарушение на чл. 21 ал. 17 от Закона за обществени поръчки (ЗОП), вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 3. ал. 1 от ЗОП, като определената финансова корекция е в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № 12 от 03 юли 2023 год. сключен с изпълнителя „Симстрой - 2000" ЕООД за обособена позиция 1 и 5 % от допустимите разходи по договор № 13 от 03 юли 2023 год. сключен с изпълнителя „Систрой - 2000" ЕООД за обособена позиция 2, равняващи се на 44 207, 77 лв. (четиридесет и четири хиляди, двеста и седем лева и седемдесет и седем стотинки) или 22 603, 07 евро (двадесет и две хиляди, шестстотин и три евро и седем цента), от които 19 212, 61 евро принос от страна на донора и 3 390,46 евро национално съфинансиране.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт не е нищожен по смисъла на чл.177, ал.2 АПК, тъй като за нарушението, описано в процесното решение, е налице предходно постановено решение с peг. № Е-РД-16- 326 от 14 юни 2024 год., издадено от ръководителя на програмния оператор на програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" за определяне на финансова корекция на Община Антон, оспорено по съдебен ред, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт – решение № 5539 от 28 май 2025г. постановено по административно дело № 3510/2025 год. по описа на ВАС. На следващо място в касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон, като се излагат твърдения за липса на нарушение на ЗОП от страна на възложителя, както и неправилно определяне на размера на финансовата корекция, чрез прилагане на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 год., изм. и доп. ДВ, брой 59 от 12 юли 2024 год.). Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора. Претендира разноски.

Ответникът - ръководителя на програмния оператор на програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност", чрез свой процесуален представител А. Хаджийски, главен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмена молба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против решение № Е-РД-16-557 от 26 септември 2025 год., издадено от ръководителя на програмния оператор на програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност", с което на община Антон е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY - 2.002 – 0041 -C01 от 26 юли 2022 год., за установено нарушение на чл. 21 ал. 17 от ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 3. ал. 1 от ЗОП, като е определената финансова корекция е в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № 12 от 03 юли 2023 год. сключен с изпълнителя „Симстрой - 2000" ЕООД за обособена позиция 1 и 5 % от допустимите разходи по договор № 13 от 03 юли 2023 год. сключен с изпълнителя „Симстрой - 2000" ЕООД за обособена позиция 2, равняващи се на 44 207, 77 лв. (четиридесет и четири хиляди, двеста и седем лева и седемдесет и седем стотинки) или 22 603, 07 евро (двадесет и две хиляди, шестстотин и три евро и седем цента), от които 19 212, 61 евро принос от страна на донора и 3 390,46 евро национално съфинансиране.

В хода на проведеното съдебно производство, съдът, отчитайки обстоятелството, че процесният административен акт е издаден след постановяване на решение № 5539 от 28 май 2025 год. по административно дело № 3510/2024 год. по описа на ВАС е приел, че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Бенефициентът е уведомен с писмо изх. № Е-94-00-730 от 02 септември 2025 год. и за обстоятелството, че по отношение на констатираните нарушения започва производство по определяне на финансова корекция по реда на чл. 21, ал. от договор за БФП № BGENERGY-2.002-0041 за нарушенията и в размера — описани в писмото.

От община Антон е изпратено писмено възражение вх. № Е-94-00-730 от 15 септември 2025 год., с което се излагат подробни мотиви за липса на нарушения. Видно от съдържанието на процесния административен акт, ръководителят на ПО е обсъдил по същество възраженията на общината, изложил е подробни съображения кои аргументи приема и кои не приема, като по този начин настоящият съдебен състав счита, че възраженията са взети предвид при постановяването на акта.

Като неоснователно съдът е приел и възражението на оспорващия относно недопустимост на постановеното РФК, тъй като се явявало повторно-два пъти за едно и също нещо. За да се приеме за основателен такъв довод, означава да е налице произнасяне от съда по същество на спора, каквото в случая липсва. С решение № 1498 от 29 ноември 2024 год. постановено по адм. дело № 764/2024 год. по описа на Административен съд София - област е отменено като незаконосъобразно решение № Е-РД-16-326 от 14 юни 2024 год. с което АО коментира процесното нарушение, но без съдът да се е произнесъл изобщо по въпроса за наличието или не на извършено нарушение. В случая правилно е възражението на ответника по делото, че първото процесуално действие на процедурата по определяне на финансова корекция се явява уведомлението за започването й, а не датата на извършването на нарушението или на установяване на нарушението. След отмяната на акта на ръководителят на програмния оператор на програма ВЕЕЕС с peг. № Е-РД-16- 326 от 14 юни 2024 год. за определяне на финансова корекция на Община Антон по ДБФП № BGENERGY- 2.002-0041-С01 от 26 юли 2022 год., поради съществено процесуално нарушение и без извършване на съдебен контрол по същество, същият е престанал да съществува в правния мир и е загубил ефекта на дължимите правни последици.

На следващо място, съдът е приел за неоснователни и възраженията за неправилност на процесното решение на ръководителят на програмния оператор на програма ВЕЕЕС, поради неприложимост на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.).

Съдът е приел, че Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.), е издадена въз основа на изричната законова делегация по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, която определя случаите на нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Делегацията на МС за издаване на нормативен административен акт за уреждане на случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9 и на минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, произтича от разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ. Измененията и допълненията в Наредбата за посочване на нередности, приети с ПМС № 248 от 05 юли 2024 год. са влезли в сила, считано от 12 юли 2024 год. В този смисъл следва да се посочи, че в текста на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за посочване на нередности изрично е предвидено, че същата се прилага и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм.

По отношение спора извършено или не е нарушение по чл.21 ал.17 от ЗОП от община Антон в качеството и на възложител на обществена поръчка, съдът е приел, че в процесния случай предметът на поръчката касае напълно различни по своето съдържание, естество и специфика дейности, а именно: строително-монтажни работи, съставляващи обект на обществена поръчка от вида „строителство“, съгласно чл. З, ал.1, т.1 от ЗОП) и доставка на устройство/робот за (асистирано) изкачване на стълби, осигуряващо достъпност за хора с инвалидна количка, индивидуализирано със CPV код по Общия терминологичен речник 33196200-2 „Оборудване за лица с физически увреждания“ (съставляващи обект на обществена поръчка от вида „доставка на стоки“ “, съгласно чл. З, ал.1, т.1 от ЗОП. В чл. 3, ал.1, т.2 ЗОП е очертан друг обект, различен от строителството, а именно: доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или чрез право на закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката, като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други.

По тези съображения съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 21, ал.17 ЗОП, подвеждащо се като нередност по т. 11 от Приложение № 1, към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 год., изм. и доп. ДВ, брой 59 от 12 юли 2024 год.), за случаите, в които има „Използване на: основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като спрямо точно установените релевантни факти правилно е приложил материалния закон.

Правилни и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд аргументи, че не е налице порок при издаването на процесния административния акт, изразяващ се в приложение на Наредбата за посочване на нередности, като аргументите изложени в касационната жалба са неоснователни.

В разпоредбата на чл. 7а от Закона за нормативните актове е указано, че нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности. С ПМС № 248 от 05 юли 2024 год. е изменена и допълнена Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление № 57 на Министерския съвет от 2017 год. (обн., ДВ, бр. 27 от 2017 год.; изм. и доп., бр. 68 от 2017 год., бр. 67 от 2019 год., бр. 19 от 2020 год. и бр. 102 от 2022 год.). В § 9 на ПМС № 248 от 05 юли 2024 год. е предвидено следното: „Параграф 1 от допълнителната разпоредба се изменя така: § 1. Наредбата се прилага и по отношение на:

1. Програмите за европейско териториално сътрудничество за периода 2021 год. – 2027 год., в които Република България участва.

2. Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 год. – 2027 год., доколкото е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

3. Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм. За случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 год. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (обн., ДВ, бр. 44 от 2014 год.; изм. и доп., бр. 76 и 101 от 2014 год., бр. 50 от 2015 год., бр. 52 от 2016 год., бр. 30 и 68 от 2017 год. и бр. 107 от 2018 год.), чието описание е съответно на описанието на нередността, посочено в приложение № 1, колона 2, се прилагат съответните процентни показатели на финансовите корекции по приложение № 1, колона 3."

Измененията и допълненията в Наредбата за посочване на нередности, приети с ПМС № 248 от 05 юли 2024 год. са влезли в сила, считано от 12 юли 2024 год. В този смисъл следва да се посочи, че в текста на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за посочване на нередности изрично е предвидено, че същата се прилага и по отношение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото друго не е предвидено в регламентите за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм. За случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по реда на Постановление № 118 на Министерския съвет от 2014 год. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (обн., ДВ, бр. 44 от 2014 год.; изм. и доп., бр. 76 и 101 от 2014 год., бр. 50 от 2015 год., бр. 52 от 2016 год., бр. 30 и 68 от 2017 год. и бр. 107 от 2018 год.), чието описание е съответно на описанието на нередността, посочено в приложение № 1, колона 2, се прилагат съответните процентни показатели на финансовите корекции по приложение № 1, колона 3. В този смисъл, посоченият подзаконов нормативен акт се явява приложим в настоящото административно производство по определяне на финансова корекция.

Следва да се отчетат като основателни твърденията на ответника, че с измененията, приети с ПМС № 248 от 05 юли 2024 год. и в частност с изменения текст на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за посочване на нередности е преодоляна съществувалата до момента нормативна непълнота в националната правна рамка, относно правните основания за определяне на финансови корекции за състави на нередности, осъществени от бенефициери на средства, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.

Без опора в нормативната регламентация се явяват и доводите в жалбата, че в случая липсва надлежна делегация по отношение на Министерски съвет да включва в приложението на Наредбата за посочване на нередности и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, доколкото такава делегация не е предвидена нито в ЗУСЕФСУ, нито в акт на Европейския съюз. По отношение на това твърдение следва да се посочи, че с § 10 от ПМС № 248 ат 05 юли 2024 год. е прието изменение и в § 2 от ЗР на Наредбата за посочване на нередности, който придобива следната редакция: „§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2019 год., в сила от 23 август 2019 год., доп., бр. 102 от 2022 год., в сила от 23 декември 2022 год., изм., бр. 59 от 2024 год.) Наредбата се приема на основание чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 5 и § 5, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 10 от Протокол 38в към Споразумението между Европейския съюз, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2014 год. – 2021 год. (ОВ, L 141 от 28 май 2016 год.), чл. 10 от Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014 год. – 2021 год. (ОВ, L 141 от 28 май 2016 год.), чл. 12.1 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2014 год. – 2021 год., приет от Комитета на финансовия механизъм на ЕИП съгласно чл. 10.5 от Протокол 38в към Споразумението за ЕИП и потвърден от Постоянния комитет на държавите от ЕАСТ, и чл. 12.1 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 год. – 2021 год., приет на основание чл. 10.5 от Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм за Норвегия за периода 2014 год. – 2021 год.“. Именно цитираните в § 2 от ЗР на Наредбата за посочване на нередности текстове от националното и общностното законодателство съставляван правното основание и надлежното оправомощаване на Министерски съвет да приеме процесното изменение и допълнение в наредбата.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за неоснователни и изложените в касационната жалба възражения за неустановена от съда нищожност на акта като издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК.

Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения административен акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи по отношение на които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

За да се приеме, че процесното решение на ръководителят на програмния оператор на Програма ВЕЕЕЕС противоречи на влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с решение № 1498 от 29 ноември 2024 год. на Административен съд София - област по адм. дело № 764/2024 год., оставено в сила с решение № 5539 от 28 май 2025 год. на ВАС по адм. дело № 3510/2025 год. т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Решаващите мотиви на Административен съд София - област и Върховния административен съд, обосноваващи отмяната на решение на ръководителят на програмния оператор на Програма ВЕЕЕС са относно липсата на годно правно основание, посочено в административния акт, което не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. В решенията на съда е прието, че административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото това не е било сторено, административният акт се явява незаконосъобразен.

С оглед на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че пределите на силата на пресъдено нещо на решение № 1498 от 29 ноември 2024 год. на Административен съд София - област по адм. дело № 764/2024 год., оставено в сила с решение № 5539 от 28 май 2025 год. на ВАС по адм. дело № 3510/2025 год. се разпростират единствено върху липсата на надлежна правна квалификация на нередността. С решението не е установена липса на извършено нарушение на чл. 21, ал. 17 от Закона за обществените поръчки, поради което се налага изводът, че по отношение на твърдяното нарушение, посочено от органа като нередност, няма формирана сила на пресъдено нещо.

С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, че процесното решение № Е-РД-16-557 от 26 септември 2025 год., издадено от ръководителя на програмния оператор на програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" с което на община Антон е определена финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № BGENERGY -2.002-0041-C01 от 26 юли 2022 год., за нередност за установено нарушение на чл. 21 ал. 17 от ЗОП, квалифицирана по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК.

Неоснователни, разгледани по същество са и изложените в жалбата съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 17 от ЗОП от страна на възложителя, водещо до определяне на съответния размер на финансовата корекция.

В Техническите спецификации за обособена позиция № 1 и обособена позиция № 2 е заложена дейност по доставка на мобилно устройство робот за (асистирано) изкачване на стълби, осигуряващо достъпност за хора с инвалидна количка. Доставката на мобилното устройство/робот за (асистирано) изкачване на стълби е предвидена и в количествените сметки на ред VI. 1 по всяка от обособените позиции. По този начин възложителят е включил в предмета на поръчката, както дейности по строителство, така и дейности по осигуряване на достъпна среда, а именно: „ Мобилно устройство/робот за (асистирано) изкачване на стълби -1 бр. ”. Обектът на разглежданата обществена поръчка по всяка обособена позиция е „строителство“. Следователно включването на дейност по доставка на мобилно устройство/робот за (асистирано) изкачване на стълби не е необходимо за изпълнение на строително-монтажните работи и се явява нарушение на чл. 21, ал. 17 във връзка с чл. 3, ал. 1 ЗОП.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, включването на доставка на оборудване, което не е обективно необходимо за изпълнението на основния предмет на обществена поръчка за строителство, представлява нарушение на чл. 21, ал. 17 от Закона за обществените поръчки. Това действие се разглежда като необосновано ограничаване на конкуренцията, тъй като стеснява кръга на потенциалните участници до стопански субекти, които могат да изпълнят и двете разнородни дейности (строителство и доставка), които по своята същност представляват интерес за различни икономически оператори. Подобно нарушение съставлява нередност, тъй като има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Европейския съюз, като за наличието на нередност е достатъчна и потенциалната възможност за вреда (решение № 6433 от 27 май 2024 год. постановено по адм. дело № 11092/2023 год. по описа на Върховния административен съд; решение № 9180 от 24 юли 2024 год. постановено по адм. дело № 2702/2024 год. по описа на Върховния административен съд; решение № 7350 от 05 юли 2023 год. постановено по адм. дело № 3359/2023 год. по описа на Върховния административен съд)

Правната квалификация на тази нередност съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности е по т. 11 от Приложение № 1.

По тези съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на енергетиката – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт и ответник по касация, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,