Определение № 9218 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2026 г.

Образувано е по частна жалба от Т. Ж. Т. в качеството на управител и представляващ "ПОЛИФОРМИ"ЕООД с ЕИК203520887, със седалище и адрес на управление гр. Ябланица, [улица], чрез процесуален представител адвокат А. Тодорова от САК, с посочен съдебен адрес гр. София, [улица]срещу Определение 28388/14.07.2026г. на Административен съд І София град по адм. дело № 6424/2026г. С него е върната искова молба, подадена от дружеството, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника - Агенция по заетостта да заплати сумата от 12700 лева, представляваща неплатено възнаграждение по сключен договор за осигуряване на заетост по проект "Младежка заетост +" № МЗПРЧП-01-01-5482 от 21.01.2025г. и прекратено производството по нея. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Ответника, Агенция по заетостта, чрез директора, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, предмета на спора пред административен съд, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е в срок, поради което е процесуално допустима и разгледан по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по цитираната искова, молба подадена от дружеството срещу Агенция по заетостта. Претенцията е с фактическо основание договор, който е административен договор по АПК. Съдът е приел исковата молба за недопустима за разглеждане с мотиви, които в буквален препис са следните: "Производството по делото е образувано след изпращане на делото по подсъдност от СРС, 59 състав, с Определение рег.№15331/22.04.2026 г. Подадена е искова молба от „Полиформи“ ЕООД, ЕИК: 203520887, седалище и адрес на управление: гр. Ябланица, [улица], чрез адв. А. Тодорова, срещу Агенция по заетостта, БУЛСТАТ: 121604974, седалище: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 107,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за осигуряване на заетост по проект „Младежка заетост +“ № МЗПРЧП-01-01-5482 от 21.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Цитираният по-горе Договор за осигуряване на заетост по проект „Младежка заетост +“ № МЗПРЧП-01-01- 5482 от 21.01.2025 г. (Договор) е сключен за реализиране на Проект BG05SFPR002- 3.001-0001 „Младежка заетост +“, на основание горепосочената разпоредба и притежава белезите на административен договор по смисъла на чл. 19а - чл. 19ж АПК (обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал. 2. от АПК делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Предвид изложеното, компетентен да се произнесе по подадената искова молба е АССГ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Процесният Договор за осигуряване на заетост № МЗПРЧП-01-01- 5482 от 21.01.2025 г. е сключен между Агенция по заетостта, като конкретен бенефициент на БФП по П РЧР 2021-2027, в качеството си на възложител и „Полиформи“ ЕООД, ЕИК: 203520887, в качеството на работодател. Според договора, Възложителят възлага, а Работодателят приема да наеме на трудово правоотношение по реда на КТ за срок от 9 месеца с трудово възнаграждение насочено и одобрено от Възложителя безработно лице с дневна продължителност на работното време 8 часа по условията на „Младежка заетост +“. Възложителят предоставя средства от бюджета на проекта (БФП) за възнаграждение на това лице по условията на проекта, като разходите за това се възстановяват под формата на стандартна таблица за единица разход (Приложение 15 към договора). Работодателят се задължава да изпълни Договора съобразно клаузите на същия, Общите условия(Приложение 1 към Договора) и в съответствие с останалите приложения, представляващи неразделна част от Договора. Не се финансират разходи за работни места, които не отговарят на условията на Проекта и процедурата за директно предоставяне на БФП. Съгласно чл. 10, т. 10.3, буква „е" от Общите условия „Възложителят" има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща, каквито и да било обезщетения, считано от датата на получаване на писменото уведомление, в скучай че: е) се установи, в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че лицето/лицата от целевата група не отговаря/отговарят на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Програмата. В изпълнение на Договора, от страна на „Полиформи“ ЕООД е наето лицето Г. М. Н. на длъжност „илюстратор“, като трудовото правоотношение е продължило в рамките на договорения период от три месеца, за което му е изплатено възнаграждение в общ размер на 16 129,64 лв., от които според дружеството 12 107 лв. подлежат на възстановяване от Агенцията по заетостта. След извършена служебна справка в електронната платформа на Национална агенция за приходите в „Справка за актуалното състояние на трудовите договори" към 04.03.2025 година, от Агенцията е установено, че Г. Н. е бил в трудови правоотношения с работодателя „Студиото на А" ЕООД, считано от 11.12.2023 г. година до 11.06.2024 година. Назначен е на длъжността „Графичен дизайнер", с код по НКПД 2166-3008. Трудовото правоотношение при този работодател е общо 6 (шест) месеца. Видно от подадената от „Полиформи“ ЕООД заявка с per. № МЗПРЧР-01-01-5482/28.11.2024 г. е заявена потребността от едно работно място за длъжността „Илюстратор", с код по НКПД 2166-3007. Наетото лице Г. Н. е изпълнявал дейности при работодателя „Студиото на А" ЕООД за длъжността „Графичен дизайнер" с код по НКПД 2166-3008 повече от 30 последователни дни, като с това е нарушеното изискването на „Първа работа", поради което и не отговаря на целевата група за включване в проект „Младежка заетост +" по Програма „Развитие на човешките ресурси" 2021 - 2027, и съответно за него не следва да бъдат възстановени направените от работодателя разходи по договора. Предвид установеното с писмо № МЗПРЧР-01-01-5482#16/08.05.2025 г. Агенцията по заетостта уведомява работодателя „Полиформи“ ЕООД, че на основание чл.10, т.10.3, буква „е“ от Общите условия, във връзка с чл.15 от Договор за заетост с рег. № МЗПРЧР-01-01-5482#10/21.01.2025 г., едностранно разваля договора, без да изплаща обезщетения по него. На 01.08.2025 г. от страна на „Полиформи“ ЕООД, ЕИК: 203520887, е подадена искова молба вх.№263289/01.08.2025 г. срещу Агенция по заетостта, БУЛСТАТ: 121604974, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 107,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за осигуряване на заетост по проект „Младежка заетост +“ № МЗПРЧП-01-01-5482 от 21.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. При така установената фактическа обстановка, съдът счита подадената молба за недопустима. По делото е установено, че Договор за осигуряване на заетост № МЗПРЧП-01-01- 5482 от 21.01.2025 г. е прекратен с писмо от 08.05.2025 г. Безспорно е, че сключеният между страните в производството договор има характеристиките на административен договор по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗУСЕФСУ, а правоотношенията между тях са се развивали в нормативната рамка, очертана от ЗУСЕФСУ. Договорът е сключен по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027, която се финансира от Европейския социален фонд, т.е. от фонд по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. От горното следва, че ЗУСЕФСУ намира приложение досежно правното регламентиране на отношенията между страните по делото, включително във връзка с плащанията в рамките на процесната процедура за директно предоставяне на безвъзмездна помощ по програмата. Според разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи, а в чл. 64 ЗУСЕФСУ са очертани предпоставките при които административният орган може да откаже верифициране на плащане, както и правото на съдебно оспорване на отказите за верификация (плащане) по реда на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В тази връзка, актовете на УО, с които се одобрява или отказва плащане по даден проект (включително и мълчаливия отказ за плащане) представляват по своята същност индивидуални административни актове, съдържащи властнически волеизявления, като в този смисъл и съгласно чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ, подлежат на оспорване пред съд по реда на АПК. В случая, както се посочи по-горе, ответникът не се е произнесъл по подадените искания за плащания на изплатените заплати и осигуровки за лицето Г. Н. и по отношение на тези искания за плащане е формиран мълчалив отказ. По делото няма данни мълчаливият отказ за плащане да е оспорен по съдебен ред, но като индивидуален административен акт, същият е подлежал на съдебен контрол за законосъобразност. Предвиденият ред за защита чрез предявяване на жалба срещу издадения отказ, изключва процесуалната възможност за подаване на иск по реда на АПК за изплащане на отказаната сума, респ. чрез иницииране на исково производство ищецът не може да замести и преодолее последиците от постановения отказ за плащане. Одобряването на плащане при изпълнение на проект, финансиран със средства от фондовете по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е предпоставено от преценката на управляващия орган за допустимост в съответствие с нормативно регламентираните условия. Законът не предвижда алтернатива за бенефициера да предяви искането си за плащане директно пред съда, а гарантира право на защита срещу административните актове, постановени в производство по одобряване на плащанията. Правната възможност за оспорване на отказа за плащане по реда на чл. 27 ЗУСЕФСУ е отрицателна процесуална предпоставка, процесуална пречка, за предявяване на осъдителен иск по чл. 19ж, ал. 1 АПК за същата сума (реш. по а.д.№7323/2025 г. на ВАС, VІІ отд.). В случая ищецът разполага с правната възможност да оспори пред съд мълчаливия отказ на ответника да извърши плащане по предявеното от дружеството искане за плащане, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, поради което претенцията за плащане на същите суми, предявена по исков ред на осн.чл.19ж, ал.1, пр.2 АПК е недопустима. " Така изложени, мотивите на първата инстанция се споделят напълно от настоящата инстанция. Съдебната практика, на която се е позовал съдът и ответника е еднозначна относно правата на страните по административния договор. Административното правоотношение се регламентира от специална уредба, която изключва уредбата на отношенията по общия исков ред, което произтича от спецификата на административния договор и характера на средствата, които се изплащат с предмета на договора. Тази специфика изключва общата уредба на отношенията по договорите във връзка с изпълнението им, тъй като са изрично уредени в правилата за управлението на европейските средства, поради което защитата на правата е в рамките, предвидени в тези правила, клаузите по договора и ЗУСЕФСУ. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 235 АПК,ВАС Шесто отделение