Решение № 38 от 28.01.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. С. и И. Н. С. срещу определение № 201 от 11.12.2009 г. на Върховния касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2009 г., с което е прекратено производството, образувано по молба на Р. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 318 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба Г. Г. Г. и Ж. Т. А. оспорват същата и молят определението на ВКС, Второ г.о. да бъде оставено в сила. Ответниците Д. В. Д. и Н. Х. Д. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /молители по делото за отмяна на влязло в сила съдебно решение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са получили съобщение за обжалваното определение на ВКС по гр.д. № 1* от 2009 г. на 17.12.2009 г., а частната жалба е подадена по пощата на 21.12.2009 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С молба от 01.09.2009 г. Р. С. е поискал от ВКС да отмени влязлото в сила съдебно решение на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1* от 2006 г. на основание чл.303, ал.1, т.1 и сл. от ГПК. Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила неправилни съдебни решения и като такъв се допуска само при посочване от молителя и наличие на някое от изчерпателно изброените в чл.303 и чл.304 от ГПК основания. В случая такова основание не е било посочено от молителя: и в молбата за отмяна от 01.09.2009 г. и в допълнителната молба от 25.09.2009 г., подадена след оставяне на делото без движение с разпореждане № 2* от 01.09.2009 г., Р. С. е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на съсобственото между страните дворно място поради това, че един от съсобствениците на мястото се отказвал от взетото от мнозинството от съсобствениците решение за начина на разпределение на ползването на това място. Този отказ не може да се подведе под никое от основанията по чл.303 и чл.304 от ГПК за отмяна на решение. Поради това правилно, съгласно чл.306, ал.2 от ГПК във връзка с чл.286 от ГПК съставът на ВКС, Второ г.о. по същество е върнал подадената от Р. С. молба за отмяна и е прекратил производството по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение