Определение № 13001 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Х. Х., [ЕГН], от [населено място], общ. Омуртаг, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.Хамдиев, против определение № 1353/ 17.09.2024г по адм.д.№ 523 по описа за 2024г на Административен съд Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение № 2153-25-224/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1022-7/13.05.2024 г., издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за просрочие на жалбата. Частният жалбоподател сочи, че съдът не се е произнесъл по доказателственото му искане за установяване подаване на жалбата в срок. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба –Директор на ТП на НОИ Търговище не изразява становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата на Д. Х. Х. против Решение № 2153-25-224/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1022-7/13.05.2024 г., издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, като е прекратил съдебното производство. За да постанови акта си съдът е приел, че оспореното решение по правилото на чл. 118 ал.1 от КСО може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Според съда този срок е започнал да тече от 15.07.2024г, когато актът е съобщен на жалбоподателката лично чрез връчване на препис от него с известие за доставяне № PS770000WS7RH ИД PS7700 00 WS7R H, а жалбата е подадена от упълномощения адвокат по куриер като е представен документ с дата 19.08.2024 г. При тези данни е прието, че 14-дневният срок за обжалване е изтекъл и това представлява процесуална пречка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159 т.5 АПК. Определението е правилно. Предвид характера на производството по чл.229 и сл. от АПК, в което съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба, е изискано и представено от Областна пощенска станция Търговище към „Български пощи“ ЕАД удостоверение рег.№ 04-18-55/ 21.11.2024г. От него е видно, че пратка с товарителница № PS770000WS7RH ИД PS7700 00 WS7R H с подател Териториално поделение на НОИ Търговище е доставена на 15.07.2024г на адреса на получателя - [номер] [населено място], като за такъв се е подписал М. А. А. – баща на Д. Х., а не както се твърди в частната жалба, че е получена от лицето Д. М.. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл.5, ал.2 от правилата, препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката, както е процедирано в случая. При тези данни правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че предвиденият в приложимата за случая разпоредба на чл.118, ал.1 от КСО преклузивен срок за съдебно оспорване на Решение № 2153-25-224/01.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище е изтекъл преди депозиране на жалбата срещу него на 19.08.2024 г. В случая е осъществено редовно връчване на адресата на оспорения акт на 15.07.2024г. Срокът за обжалването му е изтекъл на 29.07.2024 г., поради което подадената жалба от Д. Х. законосъобразно е приета за процесуално недопустима и съдебното производство е прекратено. Обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение