Определение № 4746 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Х. Х., от гр. Свищов чрез нейния пълномощник срещу определение № 1116/17.03.2026 г. по адм. д. №261/2026 г. на Административен съд Велико Търново. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-заместник-кметът на община Карнобат в писмено становище намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Частната жалбоподателка е подала до кмета на община Карнобат оплакване и искане за спешни мерки за възстановяване на проходимостта и санитарната безопасност на общинска улица в село Детелина, община Карнобат с вх. №94-00-7945/09.12.2025г. по описа на община Карнобат. В подадената до съда жалба частната жалбоподателка заявява, че обжалва по чл. 256 АПК бездействието на кмета на община Карнобат по подаденото оплакване и искане за предприемане на спешни мерки. Твърди, че е собственик на недвижим имот – УПИ Х-13 в кв. 3 по плана на с. Детелина, общ. Карнобат, обл. Бургас, а улицата, граничеща с нейния имот и сключваща кръстовище с третколасен път 5391 е публична общинска собственост. Улицата от години била в лошо състояние, с дълбоки и трайни водни кални ями и не изпълнявала предназначението си, като създавала реална опасност за жителите в района и препятствала нормалния достъп до имотите им. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че целта, която жалбоподателката желае да постигне е ремонт на посочената улица и възстановяване на нормалната инфраструктура. Това искане обаче не може да се реализира посредством посочения правен способ по чл. 256, ал. 1 АПК. Настоящата инстанция намира прекратителното определение за правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Предметът на защита по реда на чл. 256 АПК следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Защитата по този ред срещу бездействието на кмета на общината да извърши фактически действия по ремонт на улицата не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. Това е така, тъй като за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие -строително-ремонтни дейности. Липсва законова норма, която да задължава кмета на определена община да извърши директно строително-ремонтни дейности на определена улица. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ общинските пътища се управляват от кметовете на общини, а съгласно чл. 31, ал. 1 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а не от кметовете на общини. Поради това не е налице законово задължение за кмета на община Карнобат да извърши изграждане и ремонт на процесната улица. В тази насока настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУТ елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове, като неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура. А според ал. 4, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон. Според първоинстанционния съд необходимо е провеждане на административна процедура по ЗУТ за проектиране и разрешаване на строителство, тя следва да се предшества или предхожда от процедури, свързани с осигуряване на необходимото финансиране от бюджета на общината и/или външно финансиране, което е отделна процедура по Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за публичните финанси, както и други нормативни актове, в зависимост от вида на финансирането. Тук процедурата включва и участие на друг орган, който отговаря пряко за приемането на общинския бюджет, а именно – Общинският съвет Карнобат. Впоследствие за изпълнение на строително-ремонтните дейности следва да се проведе процедура по Закона за обществените поръчки, включваща отново участие на различни служители. В разглеждания аспект законосъобразен е изводът на решаващия съд, че всъщност се касае до сложна правнонормирана дейност на различни органи и длъжностни лица, която няма как да бъде общо характеризирана като „фактически действия“, които да бъде задължен да извърши само и единствено кметът на общината. Ето защо в случая не са налице предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 256, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното обжалваното определение е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,