Определение № 303 от 18.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1157/2011 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по подадена от З. [фирма] молба за изменение в частта за разноските, на постановеното по делото определение № 682 от 23. 10. 2012 г. с искане, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде намалено, поради прекомерност, присъденото с определението на противната страна адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. В молбата се излагат твърдения за прекомерност на размера на присъденото, като заплатено от противната страна на процесуалния й представител възнаграждение, като несъобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, уговорени в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. Противната страна се противопоставя на молбата, твърди неоснователност на същата по същество, както и недопустимост на молбата, поради нерелевиране на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преди произнасянето на касационната инстанция с определението по чл. 288 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Молбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което и е допустима. Неоснователно е възражението на ответника на молбата за недопустимост на същата. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция (какъвто акт е и определението по чл. 288 от ГПК), съдът се произнася и по искането за разноски, а възможността за допълване и/или изменение на постановените необжалваеми съдебни актове в частта им за разноските, е и изрично установена в процесуалния закон (срв. чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК). Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Касационното производство е образувано по подадена от молителя на 15. 09. 2011 г. касационна жалба с приложения. Същите са връчени на ответника по касация на 01. 11. 2011 г. На 01. 12. 2011 г. ответникът по касация е депозирал отговор на касационната жалба с приложения. В отговора на касационната жалба е изрично заявено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие с посочено в същия, като заплатено възнаграждение за защита в касационната инстанция, в присъдения от касационната инстанция размер от 3986 лв., както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с посочен в списъка същия размер. Срещу така направеното искане и по размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, молителят – противна страна, не е възразил своевременно, включително и до произнасянето на касационния съд с определението от 23. 10. 2012 г. Противно на твърденията на молителя в молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК, съдът няма задължение да му връчва препис от отговора на касационната му жалба, със съответните приложения, депозиран от ответника по касация. Несъстоятелно е да се твърди, че по отношение съдържанието на отговора на касационната жалба, както и на приложените към същия доказателства относно размера на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение, изрично и ясно посочен в придружаващите отговора приложения, един твърдящ да осъществява адекватна правна защита на доверителя си процесуален представител, не се е уведомил през течение на единадесетте месеца от депозирането на същите, до произнасянето на съда, както това се излага в молбата – че касаторът не се бил запознал с размера на заплатения от противната страна адвокатски хонорар, преди произнасянето на касационния състав, за да може да прави евентуални възражения за прекомерност. Поради изложеното и доколкото молителят не е депозирал възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на размера на заплатеното от противната страна адвокатско възнагражедние, преди окончателното произнасяне на съда по делото с определението по чл. 288 от ГПК, изменението на което в часттта за разноските се иска, то и депозираната молба за такова изменение се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение