Определение № 330 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 125/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], чрез адв. С. С. и адв.Б. Ц., срещу определение № 3094/04.11.2025г. по т.д.№ 2519 по описа на ВКС за 2024г. С него, след отмяна на определението за даване на ход на устните състезания, е прекратено производството по делото, образувано по касационна жалба на „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], срещу решение № 476/16.07.2024г. по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че мотивите на обжалваното определение са повърхностни и не навлизат в същността на темата, с която е сезиран ВКС. Частният жалбоподател счита, че първият състав е следвало да изложи съответни съображения по формулираните в касационната жалба въпроси относно допустимостта на решението. Намира, че изложените мотиви не адресират същността на поставения в касационната жалба проблем, а „премират“ една очевидно недобросъвестна практика на конкретния ответник, а и изобщо на ответниците по дела за несъстоятелност, обезсмисляща изцяло усилията на кредитора да защити интересите си чрез молбата по чл.625 ТЗ. Въведени са твърдения и са изложени аргументи в подкрепа на въведената и поддържана теза за очевидна недобросъвестност на ответника и за предоставената му от съда „процесуална защита“, вкл. чрез отказ за отмяна на хода по същество и забавяне на решението толкова, колкото е необходимо да бъде вписано вливането на ответника. Изразява се несъгласие и с мотивите относно защитата, с която разполага кредиторът в разглежданата хипотеза. Частният жалбоподател счита за логически несъвместими тезите, че въззивното решение е допустимо, а касационната жалба - недопустима. Намира, че е допуснато смесване на института на силата на пресъдено нещо и процесуалните предпоставки. В тази връзка се поддържа, че, тъй като пред ВКС не се приемат доказателства, фактическата страна на спора е такава, каквато е била към датата на последното ОСЗ пред въззивния съд, като тя обхваща не само материалноправната основа на спора, но и процесуалните предпоставки, които също следва да се преценяват към момента на постановяване на въззивното решение. Относно оспорения извод, че въззивното решение не е недопустимо се изтъква, че е неправилно основан на темпоралните предели на силата на пресъдено нещо. В тази връзка частният жалбоподател поддържа, че правото му на иск не се е погасило, а е било само временно препятствано, в резултат от „шиканьозните практики“ на ответника, поради което, своевременно сезиран, въззивният съд е следвало да отмени хода по същество и да спре делото, за да даде възможност на молителя да отстрани умишлено създадената пречка да упражни правото си на иск. Намира, че първият състав не е отчел разликата между „погасяване“ и „ненадлежно упражняване“ на правото на иск, съответно - наличието на обусловена от чл.229, ал.1, т.4 ГПК пречка за развитие на делото. Релевирани са и оплаквания, че в обжалваното определение е неправилно реферирано към практика на ВКС, която според частния жалбоподател е неотносима, както и, че не са обсъдени изложените в т.см. доводи в касационната жалба. Частният жалбоподател се съгласява, че, предвид спецификата на производството по несъстоятелност, особените последици на откриването на производство по несъстоятелност могат да настъпят единствено по отношение на конкретния търговец-ответник по делото и само в случай, че той съществува в правния мир, съответно – те не могат да настъпят спрямо неговия универсален правоприемник, което изключва откриването на производство по несъстоятелност спрямо ответник, чиято правосубектност е била прекратена, следователно единствено „Булсатком“ ЕООД би могъл да бъде субект на решението по чл.630 ТЗ. Изразява съгласие и с това, че разпоредбите на чл.227 и чл.229, ал.2, изр.2 ГПК са дефинитивно неприложими по дела срещу търговско дружество, с правно основание чл.608, във вр. с чл.625 ТЗ, съответно производството по тези дела не може да продължи с участието на правоприемника и срещу него не може да бъде открито производство въз основа на вече предявения иск. Въз основа на това обаче прави извод, че въззивното решение е недопустимо, като поддържа, че тези изводи не се променят от факта, че въззивното решение е установително, а не конститутивно. Оспорват се и групата мотиви относно процесуалното значение на предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а именно, че не е следвало да бъде съобразен от апелативния съд, като предявен след приключване на съдебното дирене. Според частния жалбоподател въззивният съд не е имал право да се позове на датата на приключване на съдебното дирене в хипотеза, в която е поискано да ревизира тази дата, като отмени хода по същество. Изтъква, че въведените нови факти не са по съществото на спора и нямат никакво отношение към силата на пресъдено нещо, а касаят процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, поради което въззивният съд е следвало да ги съобрази. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за произнасяне по съществото на касационната жалба. С писмен отговор насрещната страна, универсалният правоприемник на ответника - „Виваком България“ ЕАД, чрез Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко“, [населено място], чрез адв.Ц. Д., оспорва частната жалба. Изтъква, че производството по молба за откриване на производство по несъстоятелност не е и не може да бъде самоцелно, а – само в рамките на общата идея за несъстоятелността да постига справедливо удовлетворяване на кредиторите. Посочва, че в случая молителят не твърди да не може да получи вземанията си, „Виваком България“ ЕАД разполага с достатъчно средства да удовлетвори реални, изискуеми и дължими претенции, а молителят очевидно преследва някакви други цели, които правовата държава не допуска. Оспорва твърдението, че вливането е било прикривано, премълчавано, покривано, с твърдения, че още на 11 март 2024г. по делото е представен документ, в който е публично посочено намерението „Булсатком“ да бъде преобразувано чрез вливането му във „Виваком“. Изтъква, че касационната инстанция е имала служебно задължение да следи за допустимостта на процеса във всеки един момент, както и, че не е правно издържано, справедливо и съответно на правовата държава искането касационният състав да допусне недопустима жалба, да проведе недопустим процес - с единствена цел да отмени въззивното решение като недопустимо и, като краен резултат, отново да прекрати производството по молбата по чл.625 ТЗ. Посочва, че производството по несъстоятелност не се открива по конститутивен иск, а по молба по чл.625 ТЗ, която следва да отговаря на изискванията за допустимост. Поддържа, че обжалваното решение по чл.631 ТЗ е установително, като е нямало пречка с него да бъде установено състоянието на длъжника към минал момент, като недопустимо би било конститутивно решение по чл.630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че спорът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не е преюдициален за изхода на производството по молбата по чл.625 ТЗ, тъй като предметът му не зависи от установяване на порочното вписване. Поддържа, че интересите на кредиторите на длъжника по никакъв начин не са засегнати от преобразуването на длъжника чрез вливане в друго дружество, като изтъква, че, съгласно чл.263и, ал.2 ТЗ, с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото; съгласно чл.263к ТЗ, приемащото дружество управлява отделно преминалото върху него имущество за срок от 6 месеца, а, съгласно чл.263к, ал.2 ТЗ, кредиторите имат право на предпочтително удовлетворяване по отношение на активите на влятото дружество, т.е. не се конкурират с други кредитори на приемащото дружество. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка законосъобразността на обжалваното определение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 941/24.03.2025г. по т.д. № 2519 по описа на ВКС за 2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 476/16.07.2024г. по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд. Обжалването е допуснато в изпълнение на служебните правомощия за проверка вероятността решението да е недопустимо (чл.280, ал.2, предл.2 ГПК). С протоколни определения в откритото съдебно заседание на 30.09.2025г. е даден ход на делото и ход на устните състезания. За да прекрати касационното производство, първият състав е приел, че то е недопустимо, тъй като след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд на 20.05.2024г. ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Булсатком“ ЕООД е заличен с вписване в ТРРЮЛНЦ на 10.07.2024г. на преобразуването му чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД. Посочил е, че процесуалните предпоставки, обуславящи пораждането и съществуването на процесуалното право на иск (молба), са абсолютни и за тях всеки съд, вкл. и касационната инстанция следи служебно. Същевременно е приел, че въззивният съд не е следвало да взема предвид факти, осъществени след приключване на съдебното дирене, вкл. и такива, които обуславят отпадане на правосубектността на страна в процеса, по съображения относно обективните предели на силата на присъденото нещо на влязлото в сила решение. Също така е приел, че не се отразява на допустимостта на въззивното решение отказът за спиране на въззивното производство, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради наличие на висящо производство по предявен от касатора отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 ЗТРРЮЛНЦ, за прогласяване на нищожността на вписването на преобразуването на „Булсатком“ ЕООД чрез вливането му във „Виваком България“ ЕАД, вследствие на което „Булсатком“ ЕООД е било заличено. Счел е за неприложима нормата на чл. 227 ГПК, във вр. с чл. 621 ТЗ, приемайки за недопустимо производство да продължи с участието на универсалния правоприемник, по съображения, че с това би се достигнало до цялостно изменение на предмета на спора по неговите обективни и субективни признаци. Изложил е съображения, че интересите на кредиторите на преобразуваното дружество са в достатъчна степен охранени, като се е позовал на чл. 263к, ал. 1 ТЗ и чл. 263к, ал. 2 ТЗ. Посочил е, че кредиторът би могъл да поиска, на основание чл. 625 ТЗ, откриване на производство по несъстоятелност и на приемащото капиталово дружество, в случай, че твърди то да е неплатежоспособно или свръхзадължено. Направен е краен извод, че след заличаване на ответника, осъществено след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, без да е допустимо процесуално правоприемство по реда на чл. 227 ГПК, касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Крайният извод за недопустимост на касационното производство следва да бъде споделен по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено и не се оспорва следното: Съдебното дирене по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд, в което е постановено въззивното решение, предмет на касационната жалба на „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], е приключило на 20.05.2024г. Постъпила е молба, вх.№ 18417/08.07.2024г., от „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], чрез адв.Б. Ц., с искане за спиране, на осн. чл.629а, ал.1, т.4 ТЗ, във вр. с чл.19, ал.6, изр.1, предл.2 ЗТТРЮЛНЦ, на регистърното производство по заявление В21 от 24.06.2024г. за вписване по партидите на „Булсатком“ ЕООД и „Виваком България“ ЕАД в ТРРЮЛНЦ до приключване на т.д.№ 1334/2021г. на СГС с влязъл в сила акт. Това искане е уважено с определение № 450/09.07.2024г. по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд. По частна жалба на „Виваком България“ ЕАД постановеното по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд определение № 450/09.07.2024г. е отменено с определение № 417/10.02.2025г. по ч.т.д.№ 2518/2024г., II т.о. Подадена е и молба, вх.№ 18826/11.07.2024г., от „Розенфелд и Ко“ АД, [населено място], чрез адв.Б. Ц., с искане за спиране, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на въззивното производство, до приключване на производството, образувано по предявения от него на 11.07.2024г. иск по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ за прогласяване нищожността на междувременно извършеното на 10.07.2024г. вписване по заявлението В21 от 26.06.2024г. С определение № 471/16.07.2024г. по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд искането за спиране е оставено без уважение. На същата дата, 16.07.2024г. е постановено въззивното решение по възз.т.д. № 838/2022г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 888/18.07.2022г. по т.д.№ 1334/2021г. на СГС вкл. в обжалваната от „Розенфелд и Ко“ АД част за отхвърляне на молбата му по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Булсатком“ ЕООД, поради свръхзадълженост, евентуално- поради неплатежоспособност. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ, „Булсатком“ ЕООД е заличен търговец от 10.07.2024г., когато е вписано по партидата му в ТРРЮЛНЦ преобразуването му чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД. Настоящият състав намира, че първият състав е имал служебни правомощия да извърши проверка за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки, свързани с правото на иск, каквато е правосубектността на страните. Противно на неоснователно поддържаното в частната жалба, преценката за процесуалните предпоставки не се извършва към минал момент. Това на общо основание се отнася и за дължимата проверка от касационната инстанция, която извършва проверката въз основа на осъществилите се към този момент относими факти. Правилна е и преценката на първия състав, че липсата на правосубектност на ответника не е поправим порок. Предвид предмета на производството по молбата по чл.625 ТЗ - състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответника, особените последици на откриването на производство по несъстоятелност дефинитивно изискват той да съществува в правния мир. Правилно е прието, че разпоредбата на чл.227 ГПК в случая е неприложима, съответно производството, образуваното по молбата по чл.625 ТЗ против ответника, не може да продължи по отношение на универсалния му правоприемник. Ето защо, липсва алтернатива, освен – прекратяване на производството по молбата по чл. 625 ТЗ. Предвид недопустимостта на касационното производство, не може да се извърши проверка на законосъобразността на неподлежащо на самостоятелно обжалване определение на въззивния съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на делото, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а и на допустимостта на въззивното решение. Неотносими към законосъобразността на обжалваното определение са поддържаните в частната жалба твърдения и доводи относно проявена от ответника недобросъвестност. По тези съображения, поради съвпадане с изводите, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: