Определение № 39 от 11.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4915/2015 г.

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК. Постъпила е молба [фирма], чрез пълномощника му адвокат В. с искане да бъде изменено определение № 187 от 17.11.2015г. по гр.д.№ 4915/2015г. на ВКС, ІІ г.о. като на молителя се присъдят разноските, направени за производството по чл.288 ГПК. Ответникът по молбата Я. И. П., уведомен на 22.02.2016г., не изразява становище. С определение №187/2015г. по гр.д.№ 4915/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е оставена без разглеждане касационна жалба на Я. И. П., чрез адвокат И. Д. против решение № 963 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 880/2015 г. на Варненския окръжен съд. Молбата по чл.248,ал.1 ГПК е процесуално допустима и по същество основателна. Съдът не се е произнесъл по направеното в отговора от 11.11.2015г. по реда чл.287,ал.1 ГПК искане от ответника по касация за присъждане на разноски за производството. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие с дата 30.09.2015г. От него е видно, че настоящият молител е заплатил възнаграждение на адвокат В. В. за защита в производството в размер на общо 850 лева. С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.