Определение № 11579 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „МБРД“ ООД със седалище гр. София, приподписана от адв. Коджабашев, срещу определение № 1478 от 21.08.2024г., постановено по адм. дело № 220/2024г. по описа на Административен съд – гр. Кюстендил, с което на основание чл. 158 ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, наименувана „молба“, срещу разрешение за строеж № 47 от 29.03.2024г. на главния архитект на община Кюстендил. С частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение. Излагат съображения, че те не са подали жалба срещу разрешението за строеж, тъй като не са от кръга от лицата по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, за които е признато право на оспорване на разрешението за строеж. Поради това посочват, че са подали именно молба по чл. 156 ал. 5 ЗУТ до началника на РДНСК да извърши контрол върху разрешението за строеж с оглед съответствие с екологичното законодателство, като излага и мотиви, че в тази връзка е било правилно първоначалното определение № 824 от 24.04.2024г. на АС – гр. Кюстендил, с което е изпратил молбата за произнасяне на началника на РДНСК, но пък това определение е било отменено с определение № 8263 от 03.07.2024г. по адм.д. № 5559/2024г. на ВАС. Излага съображения, че чл. 149 ал. 2 ЗУТ противоречи на чл. 9 § 3 и 4 от Орхуската конвенция, съответно правилата на конвенцията имат приоритет, при определяне на кръга от заинтересовани лица. Така навежда съображения, че има правен интерес от оспорване на разрешението за строеж. Поради това иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, алтернативно иска в случая на оставяне в сила на определение да бъде указано на началника на РДНСК – Кюстендил да направи проверката по чл. 156 ал. 5 ЗУТ. Ответниците главният архитект на Община Кюстендил и началникът на РДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразяват становища за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е редовна и допустима, подадена в предвидения за това срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано въз основа на писмо на началника на РДНСК – гр. Кюстендил, с което е изпратена по компетентност молба вх. № СТ – 696 – 04 – 529 от 11.04.2024г. на „МБРД“ ООД, адресирана до началника на ДНСК – София, с която е предявено искане за отмяна на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, на Разрешение за строеж № 47 от 29.03.2024г., издадено от главния архитект на Община Кюстендил, както и на обективираното в него разпореждане за предварително изпълнение. С определение № 824 от 24.04.2024г. по адм.д. № 220/2024г. на АС – гр. Кюстендил е прекратено производството по адм.д. № 220/2024г. и преписката е изпратена на началника на РДНСК – гр. Кюстендил. Това определение е отменено с определение № 8263 от 03.07.2024г. по адм.д. № 5559/2024г. на ВАС, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като е указано на съставът на АС – гр. Кюстендил, че следва да остави молбата на „МБРД“ ООД без движение и да даде указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 150 ал. 1 т. 1 АПК, както и да провери дали жалбоподателят притежава качеството на заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. Въз основа на така дадените указания, съставът на АС – гр. Кюстендил с разпореждане № 1334 от 08.07.2024г. по адм.д. № 220/2024г. е дал указания на жалбоподателя „МБРД“ ООД в 7 дневен срок от получаване на съобщението да уточни дали ,молбата“ му представлява жалба и адресирана ли е до съда, като посочи и в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и в какво се изразява искането му до съда. С това разпореждане дружеството е предупредено, че при неизпълнение на дадените указания в дадения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. Зад да постанови оспореното в настоящото производство определение АС – гр. Кюстендил е приел, че жалбоподателят „МБРД“ ООД е бил редовно уведомен за разпореждането № 1334 от 08.07.2024г. на 02.08.2024г., като в указания срок, който е приел, че е изтекъл на 09.08.2024г., както и до момента на постановяване на определението от 21.08.2024г. жалбоподателят не е отстранил нередовностите и не е представил уточнение съобразно дадените указания. Поради това и на основание чл. 158 ал. 3 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. При спазване на дадените указания с определение № 8263 от 03.07.2024г. по адм.д. № 5559/2024г. на ВАС, задължителни съгласно чл. 224 АПК за първоинстанционния съд, съставът на АС – гр. Кюстендил е достигнал до правилни изводи. Видно от доказателствата по делото на жалбоподателя са дадени указания да отстрани нередовностите в жалбата си, наименована молба, за които указания е редовно уведомен на 02.08.2024г., като съобщението е връчено на управителя на дружеството. В дадени срок, който е изтекъл на 09.08.2024г., жалбоподателят не е отстранил нередовностите и не е представил уточнение, съобразно дадените указания. Поради и това е правилен извод на съда, че са били налице основанията по чл. 158 ал. 3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Неотносими към оспореното определение са изложените в частната жалба съображения за наличието на правен интерес у жалбоподателя да оспорва разрешението за строеж, с изложени съображения за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Това е така, тъй като в случая жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, не поради липса на правен интерес, а поради това, че същата е била нередовна и не са отстранени нередовностите в указания срок. Най – накрая следва да се посочи, че в случаите на чл. 156 ЗУТ органите на ДНСК действат служебно по аргумент от ал. 2 на чл. 156 ЗУТ, като е извън правомощията на съда да даде указания в тази насока, каквото искане е формирано в частната жалба. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение