Решение № 316 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция (ГД) "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) към Министерството на вътрешните работи (МВР), представлявана от директора – главен комисар А. Д., чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Р. Стойков, срещу Решение № 11056/31.03.2025 г., постановено по адм. дело № 8383/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" към МВР против Решение № РД-02-14-1279/29.07.2024 г. на ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 (Програмата) за определяне на финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по засегнатия от нарушението Договор № 198Зопд-65/26.11.2021 г., сключен с изпълнителя "ЕВц Груп" ЕООД, на стойност 1 851 490,00 лева без ДДС, респ. 2 221 788,00 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за нищожност на оспореното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция на ръководителя на НО (РНО) по Програмата. Поддържа, че индивидуалният административен акт е издаден в противоречие с Решение № 6395/27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2803/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № РД-02-14-2/03.01.2023 г. на РНО на Програмата. В подкрепа на тезата си излага съображения, че постановеният от ВАС съдебен акт вече е формирал сила на пресъдено нещо, което изключва възможността констатираните от съда пороци да бъдат санирани, посредством издаването на нов административен акт, доколкото спорът между страните е окончателно решен по същество. В тази връзка твърди, че независимо от липсата на изричен диспозитив в съдебния акт за връщане на преписката на органа, при новото си произнасяне РНО следвало да съобрази изложените от ВАС мотиви, съдържащи извод за отсъствие на корелация между фактическите и правни основания, послужили като причина за издаването на волеизявлението за определяне на финансова корекция. В контекста на изложеното навежда доводи, че издаденото от РНО последващо решение за определяне на финансова корекция, представлява акт с идентично съдържание на вече отменения, с който са разпоредени същите права и задължения, на същите фактически основания, без да е спазена установената форма и в частност, че не е налице правилно съотнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма. Наред с горното, касаторът излага аргументи за допуснато при издаването на атакуваното волеизявление съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В подкрепа на тезата си навежда доводи в посока, че при издаване на акта не е съобразен приложимия закон към датата на нарушението или най-късно към датата на първоначалното решение за определяне на финансова корекция. По същество мотивира становище, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Поддържа, че не е налице неяснота на техническата спецификация, с оглед поставените от възложителя изисквания към съдържанието на техническото предложение. В подкрепа на тезата си излага, че цененото от органа като нарушение на ЗОП, поставено от възложителя изискване за представяне на пълномощно/оторизационно писмо/договор, няма отношение към съответното техническо решение и не е част от техническата спецификация по смисъла на закона, поради което е без отношение към твърдяното от РНО нарушение. В допълнение се противопоставя на становището на административния орган, потвърдено и в мотивите на съда, според което разглежданото изискване ограничава достъпа на участниците в процедурата. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника. Ответникът – РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, в писмен отговор, подаден чрез главен юрисконсулт Л. Любенов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора, обосновано с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело С-438/22. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" – МВР против Решение № РД-02-14-1279/29.07.2024 г. на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по засегнатия от нарушението Договор № 198Зопд-65/26.11.2021 г., сключен с изпълнителя "ЕВц Груп" ЕООД, на стойност 1 851 490,00 лева без ДДС, респ. 2 221 788,00 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ГД "ПБЗН" – МВР е бенефициер по Договор за субсидия № В4.5b.01/01.04.2019 г., съфинансиран по Програма "Интеррег V-А Гърция-България" 2014 - 2020, за изпълнението на проект "Интегрирани действия за съвместна координация и преодоляване на рисковете от наводнения в трансграничния регион". За разходване на средствата по така сключения договор ГД "ПБЗН" – МВР е провела открита процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Доставка на специализирана техника по проект FloodGuard „Интегрирани действия за съвместна координация и преодоляване на рисковете от наводнения в трансграничния район" с две обособени позиции (ОП). В резултат на проведената процедура, с избрания за изпълнител участник – "ЕВц Груп" ЕООД по ОП № 2 "Доставка на високо-проходими верижни машини", е сключен Договор № 198Зопд-65/26.11.2021 г., на стойност 1 851 490,00 лева. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в утвърдената от възложителя Техническа спецификация по отношение на ОП № 2 е поставено следното изискване: "Участникът следва да представи ДЕКЛАРАЦИЯ/И, че участникът е производител на доставяните машини, а в случай, че участникът не е негов производител, същият следва да представи документ (пълномощно, писмо, оторизационно писмо, договор и др.), издаден от производителя, даващ разрешение за продажба на конкретното изделие или изрично разрешение за доставката по предмета на поръчката/обособената позиция.".Проверяващите са формулирали извод, че незаконосъобразно възложителят е поставил изискване оторизационното писмо/екв. документ да е издаден за конкретната процедура за обществена поръчка и единствено от производителя на подлежащата на доставка техника, но не и от страна на официален или упълномощен представител. Поставено по тази начин изискването, според контролните органи на първо място, необосновано ограничава лицата, които притежават изключителни или неограничени права да доставят оборудване, а на следващо място, самото изискване за неговото представяне ограничава кръга на потенциалните участници в процедурата. Тези съображения са мотивирали РНО на Програмата да издаде Решение № РД-02-14-2/03.01.2023 г. за определяне на финансова корекция за нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата (ред. бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.), в размер на 10 % от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по засегнатия от нарушението Договор № 198Зопд-65/26.11.2021 г., сключен с изпълнителя "ЕВц Груп" ЕООД. Описаният индивидуален административен акт е бил предмет на съдебен контрол пред АССГ, който със свое Решение № 640/26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 755/2023 г. е отхвърлил жалбата на ГД "ПБЗН" – МВР. По касационна жалба на ГД "ПБЗН" – МВР е образувано адм. дело № 2803/2024 г. по описа на ВАС, който преценявайки, че в акта е налице липса на съответствие между изложените фактически правни основания е постановил Решение № 6395/27.05.2024 г., с което е отменил обжалваното първоинстанционно решение, поради противоречието му с материалния закон и вместо него е постановил отмяна на решението за определяне на финансова корекция. Обществената поръчка е била предмет на нов последващ административен контрол във връзка с уведомление за съмнение за нередност № УТС 486-(3)/26.06.2024 г. и регистритран сигнал за нередност, чиито обект е сключения в резултат на проведената процедура по ОП № 2 договор с изпълнител "ЕВц Груп" ЕООД. При проверката повторно е разгледано, поставеното в Техническата спецификация условие към кандидатите: "Т. 2 УЧАСТНИКЪТ ПРИЛАГА КЪМ ТЕХНИЧЕСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: т.2.3. ДЕКЛАРАЦИЯ/И, че участникът е производител на доставяните машини, а в случай, че участникът не е негов производител, същият следва да представи документ (пълномощно, писмо, оторизационно писмо, договор и др.), издаден от производителя, даващ разрешение за продажба на конкретното изделие или изрично разрешение за доставката по предмета на поръчката/обособената позиция.". Направени са две констатации по повод така поставените изисквания. На първо място, за наличие на ограничително условие за участие в процедурата спрямо участниците, които не разполагат с оторизация, издадена директно от производителя, но биха могли да представят такава, издадена от упълномощен от производителя представител. На второ място, за наличие на ограничение спрямо участниците, които притежават обща оторизация за доставка на специализирани автомобили, а не само за вида, относим към конкретната процедура. Според проверяващите, въведените изисквания не осигуряват равен достъп на всички потенциални участници – с предимство са производителите и разполагащите с конкретен документ, издаден конкретно от производител, а участниците, разполагащи с документ от упълномощен от производителя представител, вкл. съдържащ "обща" оторизация, а не конкретна за специфичната доставка, са необосновано препятствани от участие. Тези факти според контролните органи предполагат нарушения на чл. 49, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП, а последните съставляват основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и нередност по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РНО по Програмата, възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и опровергавайки противостоящите им доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за осъществената нередност в размер на 10% от допустимите разходи по засегнатия договор. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ и в предвидената от закона писмена форма. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "а" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Приел е за осъществен състава на нередността по съображения, че поставеното в Техническата спецификация изискване за притежаване на оторизационно писмо, издадено от производител, въвежда необосновано ограничаване на конкуренцията за участие в процедурата по възлагане на обществената поръчка. Според решаващия състав, поставените от възложителя условия сами по себе си са ограничителни, поради изискването за наличие на оторизиращ документ, издаден само от производител. В допълнение са потвърдени констатациите на административния орган, че възложителят е изискал оторизиращ документ, издаден само от производителя, поради което, ако потенциален участник разполага с оторизация от упълномощен представител, а не от производителя на автомобилите, то той би бил възпрепятстван да участва в обществената поръчка. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на ГД "ПБЗН" – МВР против атакуваното волеизявление за определяне на финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Неоснователно е релевираното с касационната жалба бланкетно възражение за недопустимост на съдебния акт, който в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция преценява за валиден и допустим, като постановен в рамките на правораздавателната компетентност, страните и предмета на спора, с който съдът е сезиран. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Преди да пристъпи към преценка за материална законосъобразност на административния акт, през призмата на формулираните от първостепенния съд изводи, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да обсъди наведените възражения за нищожност на властническото волеизявление, обоснована от издаването му в противоречие с Решение № 6395/27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2803/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № РД-02-14-2/03.01.2023 г. на РНО на Програмата. Касаторът твърди, че с постановяването на окончателното решение на ВАС по повод оспорването законосъобразността на предходно издадения при същите фактически обстоятелства акт за определяне на финансова корекция е разрешен по същество спорът за наличие на сочената и в новото волеизявление нередност. Тази теза е несъстоятелна, т.к. видно от изложените към съдебното решение съображения, актът е отменен поради допуснато от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в несъответствие между изложените фактически и правни основания, послужили за формулиране на заключение за наличие на нарушение, за което да бъда определена финансова корекция. Съдът не е разгледал по същество соченото от органа нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП, т.к. е приел, че изложените съображения за наличие на ограничителни условия в Техническата спецификация, не са съответни на правната квалификация, възприета от административния орган. Още повече, че съдебната отмяна на административния акт заличава с обратна сила последиците му, от което следва, че след постановяването на решението се счита, че в правния мир на практика никога не е съществувало волеизявление с подобно съдържание. В този смисъл издаването на последващия административен акт, предмет на настоящото съдебно производство не влиза в противоречие с правната регламентация на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ поради това, че несъобразяването с тази норма предполага наличие на акт, с който вече е определена финансова корекция на бенефициера за същата от фактическа и правна страна нередност, какъвто очевидно не е случаят. Не е налице и порок, обоснован с факта, че второто по ред решение на РНО е издадено въз основа на същия сигнал за нередност. След постановяването на окончателния съдебен акт на Върховния административен съд РНО е образувал ново производство, каквото правомощие има с оглед предписанието на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата за администриране на нередности), чрез изпращането на ново уведомление до бенефициера, спазвайки по същество реда по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Видно от представените по делото доказателства бенефициерът е уведомен с писмо за постъпилия сигнал, съдържащ съмнение за нередност и в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е подал възражение, поради което при формиране на властническото волеизявление не е допуснато твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдебната практика е безпротиворечива - виж например Решение № 13170/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8750/2025 г. на настоящия съдебен състав. Спорно, с оглед изложените от касатора съображения, е спазването на административнопроизводствените правила от РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 г. Тезата за допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на административния акт, касаторът аргументира с доводи, че при издаване на акта не е съобразен приложимия закон към датата на нарушението или най-късно към датата на първоначалното решение за определяне на финансова корекция и в частност излага съображения за неприложимост на § 13 от Постановление № 248 на Министерския съвет от 5 юли 2024 г. за изменение и допълнение на Наредбата за посочване на нередности (ДВ, бр. 59 от 2024 г.). В допълнение се поддържа и становище за неяснота на приложената от органа редакция на Наредбата при правната квалификация на нередността. С Постановление № 248 от 05.07.2024 г. на Министерски съвет (обн., ДВ, бр. 59 от 2024 г. - ПМС № 248 от 05.07.2024 г.) Наредбата за посочване на нередности е изменена и допълнена, като съгласно разпоредбата на § 13 от Преходните разпоредби към ПМС № 248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Разглежданият в настоящото съдебно производство спор се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по програмите за европейско териториално сътрудничество от програмен период 2014 - 2020 г., проверката по който е започнала преди влизане на § 11 от ПМС № 248 от 05.07.2024 г. в сила. При тази нормативна регламентация по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на Наредбата действали преди влизането в сила на ПМС № 248 от 05.07.2024 г. Видно от съдържанието на административния акт, противно на изложените от касатора аргументи на стр. 17 от решението за определяне на финансова корекция, изрично е посочено, че производството е започнало преди влизането в сила на ПМС № 248 от 05.07.2024 г. и установените в разглеждания сигнал за нередност нарушения следва да бъдат квалифицирани, съгласно разпоредбите на Наредбата в редакцията й обн. в ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г. От изложеното следва, че на първо място, при издаване на административния акт органът правилно е съобразил приложимата правна регламентация, с оглед началният момент на производството по определяне на финансова корекция и на второ място, не е налице твърдяната неяснота по отношение приложената от РНО редакция на Наредбата при правната квалификация на нередността. По същество спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, изводът за нарушения на чл. 49, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП е фактически обоснован с констатацията, че възложителят е поставил изискване в Техническата спецификация по отношение на ОП № 2, участникът в случай, че не е производител на доставяните машини да представи документ (пълномощно, писмо, оторизационно писмо, договор и др.), даващ разрешение за продажба на конкретното изделие, издаден от производителя или разрешение за доставка по предмета на поръчката/обособената позиция. Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че органът правилно е възпроизвел съдържанието на поставените към участниците в ОП № 2 изисквания. Спорът е дали констатацията за извършените от ГД "ПБЗН" – МВР в качеството й на възложител на обществената поръчка нарушения съответства на приложимия материален закон. По силата на чл. 49, ал. 1 ЗОП техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Легалната дефиниция на понятието "техническа спецификация" се съдържа в § 2, т. 54 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП, като същата е регламентирана чрез две отделни нормативни формулировки, съобразени с предмета на обществената поръчка – едната относима към обществени поръчки за строителство (б. "а"), а другата относима към обществени поръчки за доставки и услуги (б. "б"). С оглед предмета на възлагателната процедура по ОП № 2 – доставка, в настоящия случай намира приложение уредбата относно техническите спецификации при обществени поръчки за доставки и услуги. Съгласно разпоредбата на в § 2, т. 54, б. "б" ДР на ЗОП, техническата спецификация представлява документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Предвид предмета на разглежданата процедура – доставка на високопроходими верижни машини, приложение намират изискванията, касаещи техническите, функционалните и експлоатационните характеристики, безопасността, качеството, екологичните стандарти, както и условията за изпитване и приемане на доставяните машини. В контекста на изложеното, поставените от възложителя условия за представяне на документи за оторизация от производителя, даващи разрешение за продажба на конкретно изделие или изрично разрешение за доставка по предмета на обособената позиция не попадат в обхвата на легалното определение за техническа спецификация по смисъла на § 2, т. 54, б. "б" ДР на ЗОП. Заложените изисквания, макар да са поместени в техническата спецификация, се отнасят до изпълнителната способност и легитимността на участника да доставя съответната техника, а не до нейните характеристики, функционалност, безопасност или качество, и по същество представляват условие за изпълнение. Следователно, поставените условия, въпреки че са формално въведени в документа на техническата спецификация, не представляват такава, т.к. не определят характеристиките на предмета на поръчката. Направеният прецизен прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените в него фактически твърдения не се субсумират в състава на посоченото от органа нарушение на разпоредбите на чл. 49, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 2, ал. 2 ЗОП, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ и да бъде квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което касационната инстанция да реши спора по същество, с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – административната структура, където понастоящем се намира органът – издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на ГД "ПБЗН" – МВР разноски в общ размер на: 3 800,00 лева, от които: 1 900,00 лева - за касационната инстанция (1 700,00 лева държавна такса и 200,00 лева (юрисконсултско възнаграждение), и 1 900,00 лева за първоинстанционното производство (1 700,00 лева държавна такса и 200,00 лева (юрисконсултско възнаграждение). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение