Определение № 9473 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Матев против Определение № 1771/21.06.2023 г., постановено по административно дело № 2550/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена молба за конституирането му като заинтересована страна по делото. В частната жалба се сочи неправилност на оспореното определение, като са изложени доводи за това, че административният акт, който се оспорва е издадена по негов сигнал и процесната сграда, наредена за премахване е изградена на границата на негов имот. Иска се отмяна на определението и конституиране на Д. Матев като заинтересована страна по делото. По реда на чл. 232 АПК е депозирано възражение от Б. Гвиасда – жалбоподател в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адвокат Ю. Данова, в което са изложени доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от лице, по отношение на което се прегражда достъпа до съдебното производство. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол по жалба на Б. Гвиасда е Заповед № 186/19.10.2022 г., издадена от Кмета на Район „Одесос" при Община Варна, с която й е наредено да премахне строеж „Надстройка на жилищна сграда с идентификатор 10135.1.305.1“, находящ се в имот с административен адрес гр.Варна, [улица]. По изрично искане на Д. Матев да бъде конституиран по делото като заинтересована страна, съдебният състав е отказал да го конституира и допусне като страна по делото, като именно това определение се оспорва пред настоящия съд. Съдебното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В съдебното производство по оспорване на заповед, нареждаща премахване на незаконен строеж няма заинтересовани страни. Страни са само оспорващият заповедта и органът, който я е издал. Всяко лице, което твърди, че има правен интерес от оспорването има право на самостоятелна жалба, чиято допустимост подлежи на съдебна преценка, но в случай, че такава жалба не е депозирана, съдът няма право да конституира трети лица като заинтересовани страни в съдебното производство. В случая адресат на акта, в качеството му на извършител на строежа, е оспорващата в първоинстанционното производство Б. Гвиасда. Независимо от обстоятелството, че частният жалбоподател счита, че сградата наредена за премахване е изградена на границата на негов имот, той се явява единствено подател на сигнала до административния орган. Като такъв, той не е страна в производството по установяване и премахване на незаконния строеж на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Оспорената заповед не засяга непосредствено негови законни права и интереси, нито създава задължения за него, както правилно е приел съдът. Предвид изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Б. Гвиасда следва да се присъдят сторените от нея разноски в настоящото съдебно производство, своевременно поискани и доказани, които са в размер на 800 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение