Определение № 60222 от 07.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1121/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Нелита фешън„ ООД и „ Нелита стил фешън„ООД против определение № 39/23.02.2021 г. по т.д.№ 1379/2020 г. на състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на същите страни, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното определение № 175/14.10.2020 г. по същото дело, с присъждане в полза на жалбоподателя „Нелита фешън„ ООД разноски над присъдения размер от 600 лева и до пълния претендиран от 1 200 лева, както и е отказано допълване, с присъждането на разноски в полза на „Нелита стил фешън„ ООД в размер от 1 200 лева. Жалбоподателите оспорват правилността на атакуваното определение, като считат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че заплащането на претендираните разноски на процесуалния им представител е извършено преди влизане в сила на допълваното определение, с което касационното производство е прекратено на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК, а част от тях - преди узнаване за постановяването му. Считат, че не е без значение обстоятелството, че допълваното определение е постановено в закрито, а не в открито съдебно заседание, доколкото за открито съдебно заседание страните се уведомяват предварително и могат да организират защитата си, вкл. да обезпечат претенцията си за разноски. Считат за относим и факта, че прекратяването на касационното производство – с влизане в сила на определението за това - в случая е последващо заплащането на адвокатските възнаграждения, а и последващо представянето на доказателствата за това плащане – с молбата по чл.248 ГПК. Ответната страна - „ Дизаерс „ ЕООД - не представя становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да откаже частично уважаване на молбата по чл.248 ГПК, съставът на първо търговско отделение на ВКС е приел, че страните своевременно – с отговора на касационната жалба - са претендирали възмездяване на разноски и приложили доказателства за договорено от всяка от тях адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, в размер от 1 200 лева с ДДС. Съставът се е позовал на формирана непротиворечива съдебна практика, според която, когато производството приключва в закрито съдебно заседание страната може да поиска и представи доказателства за извършването на разноски в срока по чл.248 ГПК. Така представените доказателства, обаче, е приел, че следва да бъдат съобразени само ако самото плащане е извършено до прекратяването на производството в съответната инстанция – в случая – с определение от 14.10.2020 г.. Тъй като само сума от 600 лева е заплатена от „Нелита фешън„ ООД на 03.07.2020 г., преди постановяване определението за прекратяване на касационното производство поради недопустимост, на основание чл.280 ал.3 пр. първо ГПК, съставът на ВКС е уважил единствено молбата по чл.248 ГПК за нейното възмездяване. Страните са уведомени за прекратяването на 23.10.2020 г., като останалата част от договорените възнаграждения е заплатена съответно – остатък от 600 лева на 22.10.2020 г. от „Нелита фешън„ООД и 1200 лева –на 03.11.2020 г. от „Нелита стил фешън„ООД. За прекратяването страните са уведомени на 28.10.2020 г., а определението за прекратяване е влязло в сила на 04.11.2020 г. или всички плащания са извършени преди влизането му в сила, на което обстоятелство се позовават жалбоподателите. Частната жалба е частично основателна. Въпроса с възмездяването на разноски на ответника, при прекратяване на делото в закрито заседание и не по причина на собственото му поведение, е извън обхвата на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В същото – т.11 - е прието, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, но тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания / изрично изводимо от мотивите /. Поради това и цитираната от състава на І т.о. на ВКС практика, а друга известна на състава в същия смисъл, макар предхождаща постановяването му, се явява актуална и приложима. Същата се основава на съображението, че начинът на преустановяване на съдебното производство – в закрито заседание и без предварително уведомяване на ответника, когато основанието за прекратяване изхожда от ищеца - не е без значение. Когато прекратяването се явява процесуална изненада за страната, без същата да носи вина за самото прекратяване и за неупражненото до момента от нея процесуално право за претендира и докаже понесени във връзка със защитата си разноски, за което законодателят не е предвидил изричен срок, имайки обосновано очакване за възможно бъдещо развитие на съдебния процес, тя не може да бъде санкционирана с преклузия на това си право, настъпваща с постановяване на определението за прекратяване. Затова и се приема, че в такава хипотеза, срокът за претендиране и доказване на разноските й е този по чл.248 ал.1 ГПК. Тъй като това обосновано очакване за възможно бъдещо развитие на съдебния процес за нея е безспорно до уведомяването й за прекратяването, липсва логично основание срокът по чл.248 ал.1 ГПК да бъде предоставен за претендиране на разноските и доказването им, но съобразявайки само такива, осъществени преди датата на самото прекратяване. Преди уведомяването на страната за прекратяването, всички разноски са извършени добросъвестно и с оглед очаквана защита по делото. Формираната съдебна практика изхожда от липсата на визиран в закона срок относно упражняването на това право и от спецификата на прекратяването в закрито заседание, осигурявайки гаранция, че правото на възмездяване на страната, чието поведение не е причина за прекратяването, не би било осуетено, когато не е била предходно известена за същото. Впрочем, дори в цитираната от предходния състав съдебна практика – определение по гр.д.№ 689/10 г.на ІV г.о. на ВКС – е взето предвид плащане, извършено след датата на определението за прекратяване, но преди уведомяване на страната, претендираща разноски, за това прекратяване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение