Определение № 6175 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2026 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8009 от 18.03.2026 г., подадена от А. В. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. Попов, срещу определение № 2088 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 7567/2025 г. по описа на ВАС пето отделение, в което е указано, че не подлежи на обжалване. С посоченото определение, на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК, е отхвърлено искането на А. В. И. за изменение на решение №13345/22.12.2025г., постановено по адм. д.№ 7567/2025г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта относно разноските. С разпореждане от 21.04.2026 г. по вх.№ 8009 от 18.03.2026 г. на ръководителят на Втора колегия и заместник-председател на Върховния административен съд, частната жалба е оставена без движение, като е даден 7-дневен срок от съобщаване на разпореждането за изпълнение на дадените указания, а именно: да представи в деловодството на ВАС уточнение, в което ясно и точно да посочи дали подаденият сезиращ акт следва да се приема като частна жалба, или представлява искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 237 и следващите от АПК; да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на оспорения съдебен акт, съобразявайки изискването на чл. 231 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, респективно на чл. 239, т. 1 – 6 от АПК. Подателят е уведомен, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в посочения срок частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Препис от разпореждането е връчен на подателя на искането, чрез неговия пълномощник, на 29.04.2026 г., като в дадения срок и до настоящия момент указанията на заместник-председателя на ВАС не са изпълнени. Настоящият съдебен петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд намира, че е налице хипотеза по чл. 242, ал. 1 във връзка с чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, подаденото искане за отмяна следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено, поради неотстранени нередовности на същото. Съгласно чл. 231 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, респективно чл. 241 от АПК, частната жалба или искането за отмяна трябва да отговарят на изискванията на чл. 212 и чл. 213 и да съдържат точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна или някое от основанията по чл. 239, т. 1 – 6 от АПК, в случай, че се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В дадения от заместник-председателя на ВАС с разпореждането срок не са изпълнени указанията за конкретизиране на сезиращия акт, както и точно и мотивирано посочване на основанията за касация, респективно за отмяна на оспореното определение на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, ако не са изпълнени в срок дадени указания за отстраняване на нередовности, касационната жалба респ. частната жалба се оставя без разглеждане с разпореждане и производството по делото се прекратява. Налице е процесуално бездействие на страната за изпълнение на законово задължение, посочено в чл. 241 АПК. Освен това с искането се претендира отмяна на определение, относно искане за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Това определение не прегражда хода на процеса, а съгласно чл. 237, ал. 1, предл. 2 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Предвид горното и тъй като подложеното на отмяна определение не е от категорията на визираните изрично в чл. 237, ал. 1 АПК съдебни актове, то не подлежи на отмяна, поради което искането за отмяна като процесуално недопустимо. (Определение № 5114 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2011 г., 5-членен с-в.) Предвид посочените обстоятелства са налице предпоставките по чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК във връзка с чл. 242, ал. 1, изр. 2 от АПК за оставяне на искането без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. На следващо място, в случай че се приеме, че се касае за частна жалба, то същата е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. В този смисъл частната жалба е недопустима на основание чл.215 т.4 от АПК. На основание чл. 229, ал. 2 от АПК, настоящото определение е окончателно. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия