Определение № 219 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 892/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1101/2012, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 01.03.2012 г. по гр.д. № 12290/2011, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката А. Д. П., представлявана от адв. С. Д. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процуесуалноправния въпрос за възможността за оспорване на авторството на частния свидетелстващ документ, когато той съдържа признание на неизгодни за титуляра факти и по материалноправния въпрос за момента, в който дисциплинарното наказание се счита наложено с оглед изискването за приемане на обясненията на работника, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Д. Д. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като посоченото определение на Върховния касационен съд не формира задължителна съдебна практика, а и въззивният съд е постановил по същество правилно решение, което е съобразено с установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила във варненския финансов център на ответника като „специалист банкови операции и касиер” по безсрочен трудов договор. С молби от 27.04. и 19.05.2011 г. ищцата е поискала от търговския пълномощник на центъра да ползва отпуск извън утвърдения график, за да пътува извън страната в края на май и началото на юни. Отпускът не е разрешен. Ищцата не се е явила на работа на 27., 28. и 30.05.2011 г. като на 15.06.2011 г. са й поискани обяснения за неявяването й на работа в тези дни. Искането е връчено при отказ и в указания срок на 16.05.2011 г. ищцата е подала обяснения. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с оспорваната заповед № 093/20.06.2011 на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяването й на работа в посочените дни. В заповедта е посочено писмото, с което се искани писмени обяснения и обстоятелството, че ищцата е отказала да ги даде. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд е приел, че нарушението е извършено, обяснения са надлежно поискани и представени, след което е наложено дисциплинарното наказание, което съответства на тежестта на извършеното нарушение. Без правно значение е кой какви докладни записки е изготвял и изпращал на ръководителите на банката и кой и кога се е съгласявал или не с констатациите в докладните записки. Без значение е и обстоятелството, че в заповедта за уволнение е посочено погрешно, че ищцата е отказала да даде обяснения, вместо вярното, че е отказала да приеме поканата. Обясненията са поискани надлежно, те са представени от ищцата и приети от работодателя. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение