Определение № 268 от 16.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1608/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5291/11.06.2019 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, с която се иска допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на застрахователното дружество – касатор се присъдят разноски за касационното производство в размер на 166 лв.: 30 лв. ДТ за допускане на касационно обжалване, 36 лв. – ДТ за разглеждане на касационната жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата С. С. В. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. С постановеното по делото решение № 73 от 30.05.2019 г. е уважена подадената от застрахователното дружество касационна жалба, като след отмяна на решение № 2603 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 5455/2016 г. на АС-София в атакуваната част, предявените от С. В. искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 20.04.2012 г. и върху присъденото обезщетение за имуществени вреди – за периода от 13.10.2011 г. до 20.04.2012 г. са отхвърлени поради погасяването им по давност. При постановяване на решението ВКС е пропуснал да се произнесе по заявеното с касационната жалба искане за присъждане на направените от застрахователното дружество разноски. Видно от представените по делото две платежни нареждания е, че внесената от касатора държавна такса е в общ размер на 66 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде определено в рамките на предвидената в чл.25а от Наредба за заплащането на правната помощ долна граница от 50 лв. В тази насока настоящият състав преценява, че защитата на дружеството-касатор в производството пред ВКС се изразява единствено в подписване на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от неговия процесуален пълномощник - старши юрисконсулт Р., без явяване в съдебно заседание. От друга страна, делото не е с фактическа и правна сложност, т.к. релевантният за изхода му въпрос касае приложението на чл.111, б.“в“ ЗЗД по отношение вземането за лихви при упражнено право на пострадало трето лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, по който е налице трайна практика на ВКС. Поради това, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 лв. до 100 лв. е неоснователна. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,II т.о.