Определение № 277 от 21.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 470/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод разпореждане на съдия - докладчик от Пернишки окръжен съд за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 208/2026 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на съдията - докладчик са в насока, че съдията – докладчик от Софийски градски съд (СГС) преждевременно е прекратил образуваното пред него съдебно производство по делото и е сезирал Окръжен съд - Перник, защото засегнатото лице не е било призовавано за съдебното заседание пред СГС от адреса, посочен в искането, депозирано пред него по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за конфискация (ЗПИИРКОРНФС). Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 2954/2026 г. по описа на СГС е образувано на основание ЗПИИРКОРНФС по постъпило искане от компетентните власти от Република Германия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по отношение на Б. И. И., с постоянен адрес в Р България, [населено място],[жк]12а, вх. Б. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, германските власти са посочили този адрес на Б. И. И.. Съдията – докладчик по НЧД № 2954/2026 г. по описа на СГС изискал справка от Национална база данни „Население“ към МРРБ за адрес на засегнатото лице. В нея освен посочения постоянен адрес е вписан и настоящия адрес на засегнатото лице в [населено място], обл. П.. На това основание с разпореждане от 07.05.2026 г. било прекратено производството по делото пред СГС и същото изпратено на Окръжен съд - Перник. С разпореждане от 18.05.2026 г. по ЧНД № 208/2026 г. съдията – докладчик от Окръжен съд – Перник прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжни съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая, адресът на засегнатото лице Б. И. И. в Р България, посочен от германските власти в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, е в [населено място]. Това обуславя и компетентността на СГС да разгледа делото или поне да установи, че засегнатото лице не пребивава на този адрес и неговото обичайно пребиваване не е в [населено място]. В този смисъл, съдията – докладчик от СГС преждевременно е прекратил производството по делото, образувано пред него, като не е изчерпил процедурата, задължаваща го да установи местонахождението или обичайното пребиваване на засегнатото лице и едва тогава да прибегне до хипотезата на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Затова делото следва да се изпрати на СГС. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът