Определение № 50354 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на З. М. Р., действаща чрез адв. Х., с която се иска изменение на постановеното решение в частта на разноските с намаляване на дължимото адв. възнаграждение на касатора до минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че с депозирана по делото молба е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение за касационната инстанция на касатора „Електроразпределение Север“ АД. С писмения си отговор „Електроразпределение Север“ АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 50187 от 24.10.2022г., постановено по гр.д. № 4511/2021г., ВКС, ІV гр.отд. е отменил решение № 349/29.07.2021г. на ОС- Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 244/2021 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от З. М. Р. против „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че З. М. Р. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата от 7169 лв., представляваща начислена корекционна сума по партида с клиентски № [№] и абонатен № [№] за електроенергия на адрес: [населено място], [улица], вх. А, за периода 05.09.2015г./23.07.2020 г. и е осъдил З. М. Р. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Електроразпределение север“ АД направените по делото разноски в размер на общо 5498,80 лв. В случая искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, включ. и в касационното производство, е направено своевременно от З. Р., поради което и възможността за възражение по чл.78, ал.5 ГПК не е преклудирана. Съдът счита, че уговореното адв. възнаграждение в размер на 1644 лв. с ДДС или 1370лв. без ДДС не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора. Исковата сума е резултат от извършено по реда на чл.55 ПИКЕЕ /в сила от 30.04.2019г./ начисление; пред първата инстанция е депозиран отговор, с който са направени множество възражения и е поискано събирането на доказателства, осъществено е процесуално представителство в съдебно заседание, събрани са писмени и гласни доказателства, изслушана е експертиза и е изготвена писмена защита. Пред касационната инстанция е изготвена касационна жалба, обосновани са основания за допускане на касационо обжалване, осъществено е процесуално представителство в открито съдебно заседание и е изложено становище по съществото на спора. Поради това определеният от съда размер от по 1644 лв. с ДДС, съответно 1370 лв. без ДДС- адв. възнаграждение не се явява прекомерен. Воден от изложеното, съдът