Определение № 1872 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 216/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5613 /17.09.2024 г. на М. Н. С., действаща като ЕТ с фирма „Магик М. С.“, срещу определение № 569 /28.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 452 /2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от М. Н. С. срещу разпореждане № 1457/07.05.2024 г. по в.гр.д. № 180/ 2024 г. по описа на Русенския окръжен съд поради неотстраняване на нередовности. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Русенският окръжен съд е оставил без движение подадената от ЕТ М. С. жалба срещу решение № 84/08.03.2024 г. по в.гр.д. № 180/ 2024 г. на Русенския окръжен съд (РОС) с указание за отстраняване на нередовности – в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВТАС държавна такса в размер на 15 лева и в същия срок да представи платежен документ за внасянето и, с предупреждение, че при неотстраняване в срок на допуснатата нередовност жалбата ще бъде върната. Съобщението е редовно връчено на страната на 15.04.2024, в указания срок и до момента на постановяването на обжалваното разпореждане нередовностите не са отстранени. Поради което и съгласно чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложим в случая съгласно чл.275, ал.2 ГПК администриращият съд (РОС) законосъобразно е върнал жалбата. Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. указанията на РОС на са и били надлежно съобщени. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима поради следното: Върнатата жалба на ЕТ М. Н. С. с фирма „Магик М. С.“ е подадена срещу решение № 84/08.03.2024 г. по в.гр.д. № 180/ 2024 г. на Русенския ОС, постановено в производство по чл.463 ГПК, с което е оставена без уважение жалбата и срещу разпределение по изпълнително дело на ЧСИ В. М.. Съгласно разпоредбата на чл.463, ал.1 ГПК жалбата срещу извършено от съдебния изпълнител разпределение се разглежда от окръжния съд по реда на чл.278 (по реда за разглеждане и решаване на частна жалба). Съгласно чл.463, ал.2 ГПК решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл.274 (като частна жалба). Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване (той се произнася с окончателно решение). С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е предвидено, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определенията, постановени в производства по чл.463 ГПК - по дела, в които се разглеждат жалби срещу извършено от съдебния изпълнител разпределение, са такива определения. Поради това, определението на апелативния съд, постановено в производство по чл.463, ал.2 ГПК по жалба срещу разпореждане на окръжния съд, не подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба. Тъй като този извод следва от закона, той не се променя от обстоятелството, че апелативният съд е дал погрешни указания, че определението му може да бъде обжалвано. Поради изложеното частната жалба срещу определението на ВТАС е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество, а производството по нея следва да бъде прекратено. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на „Обединена българска банка“ АД, която е представлявана от юрисконсулт, поисканото от нея юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Воден от изложеното съдът