Определение № 7140 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Р. Д., чрез адв. Д. Петров, против определение № 5359/16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 107/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна за заверка на данни за свидетели по молба за обстоятелствена проверка и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Посочва, че реално исканата услуга не е извършена и че е подменена волята на заявителя. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за произнасяне по същество. Ответната страна - Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, чрез юрк. В. Михайлов, оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на М. Р. Д., подадена против мълчалив отказ на кмета на район „Приморски“ при Община Варна да се произнесе по заявление рег. № АУ120987ПР/06.12.2024 г. за заверка на данни на свидетели по молба за извършване на обстоятелствена проверка – т.е. искането касае само заверка на данни на свидетели, които вече са били посочени в предходно заявление за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка с дата 06.12.2024 г. По тази молба-декларация има заверка относно това дали имотът представлява държавна или общинска собственост, както и заверки на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, като са издадени наред с това и три броя удостоверения. Молба-декларацията не е заверена в частта относно посочените три броя свидетели. На 19.12.2024 г. процесуалният представител на заявителя е уведомен, че съгласно изискванията на чл. 587, ал. 2 ГПК е препоръчително свидетелите да бъдат съседи на процесния имот, поради което се очаква заявителят да представи такива свидетели. На 31.12.2024 г. М. Р. Д. е подала жалба против мълчалив отказ по заявлението от 06.12.2024 г., като жалбата е подадена чрез органа и е изпратена на съда на 16.01.2025 г. В хода на съдебно производство ответната страна е представила Заповед № 100/18.03.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, издадена във връзка със заявлението с рег. № АУ120987ПР/06.12.2024 г., с която е определил свидетели за извършване на обстоятелствената проверка – двама, указани от М. Р. Д., както и трети свидетел – определен от кмета и посочен като живущ от 40 години в блок до процесния имот, който представлява междублоково пространство и от скоро е ограден. Посочено е, че този свидетел е запознат с историята на процесния имот и неговите познания биха били обективни и безпристрастни. Във връзка с представената Заповед № 100/18.03.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, жалбата на М. Р. Д. е била оставена без движение, като същата е попитана дали счита посочената заповед за изричен отказ по подаденото от нея заявление, съответно дали я оспорва, изцяло или от части и да обоснове правен интерес. На горното е отговорено с молба, че Д. счита издадената заповед за изричен отказ в частта на подменения свидетел, но и продължава да поддържа, че е налице мълчалив отказ. За да остави без разглеждане жалбата на М. Р. Д. и да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че за жалбоподателката е отпаднал правният интерес от водене на делото, защото с издаването на Заповед № 100/18.03.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна исканата услуга е извършена. Посочената заповед замества заверката на молбата-декларация, а обстоятелството, че кметът е заменил един от свидетелите не променя горния факт и не представлява нарушение, защото съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК кметът на общината посочва свидетелите. В заключение е посочено, че съдържанието на заповедта може да се оспори само по административен ред, не и по съдебен. По горните съображения, и на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на М. Р. Д., подадена против мълчалив отказ на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна за заверка на данни на свидетели по извършване на обстоятелствена проверка, и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Действително, видно от материалите по делото, към момента на произнасяне на съда административната услуга реално е извършена, като молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка е заверена чрез издаването на Заповед № 100/18.03.2025 г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, поради и което не е налице правен интерес от страна М. Р. Д. да оспорва мълчаливия отказ на кмета, съответно частичния такъв. Следва да се посочи, че всъщност предвид издадената заповед, то в производството не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ, които да формират предмета на оспорване. Обстоятелството, че един от тримата свидетели е избран и посочен от кмета, не променя извода, че по отношение на Д. липсва правен интерес от водене на делото. Кметът разполага с право на преценка по отношение на лицата, които да бъдат разпитани в качеството им на свидетели в производството по чл. 578 ГПК. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК предоставя правомощие на кмета на общината, района или кметството, да посочи тримата свидетели, които да бъдат разпитани или да прецени, налице ли е отношение на посочените от заявителя свидетели към описания в молбата имот. Тоест, кметът дължи горното като част от услугата по заверка на молбата-декларация и удостоверяване годността на посочените лица като свидетели при обстоятелствената проверка. Преценката на показанията им е вече от компетентността на съответния нотариус, пред който ще се извърши тя. Ако се приеме, че кметът е обвързан от указаните от заявителя свидетели, неговото правомощие по заверка на молбата-декларация в посочената част би се обезсмислило. В случай, че посочените от кмета свидетели не се явят пред нотариуса или че последният установи, че същите нямат или не биха могли да имат достатъчно впечатления относно владението върху процесния имот, няма пречка да се депозира ново искане пред кмета с посочване на нови свидетели. Разбира се, кметът не може да злоупотребява с посоченото правомощие, като произволно отказва да заверява данни на посочени от заявителите лица и посочва като свидетели лица, които нямат нищо общо със съответния имот. Контролът за законосъобразно осъществяване на разглежданите правомощия е административен. По тези съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника – Община Варна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, предвид обема на извършената работа по делото. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение