Решение № 14039 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2015 г.

Решение № 14039 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на О. А. П. от гр. П., чрез адв. Й. като процесуален представител и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. против решение № 418 от 6.03.2015 г., постановено по адм. дело № 2594/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът - О. А. П. обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу ревизионния акт (РА) е отхвърлена, като излага съображения за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно съдът е приел за недоказано предоставянето на заемни средства от изброените в оспорения акт лица. Моли решението в обжалваната част и съответно РА да бъдат отменени. Прави искане за присъждане на разноски. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА е отменен. Наведени са оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е възприел разпоредбата на чл. 124а ДОПК като материалноправна и е отменил РА в частта, в която са определени задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 ДОПК за периоди преди влизането й в сила. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани части. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на О. А. П. е отменен РА № 131400461 от 12.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 787 от 12.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта, с която са определени задължения за ДОО за 2009 г. - 2477,52 лв.; лихви-1762,60 лв.; ДОО за 2010 г. - 551,05 лв. и лихва - 351,06 лв.; ЗО за 2009 г. - 1524,62 лв. и лихви - 652,87 лв.; ЗО за 2010 г. - 400,76 лв. и лихва - 156,38 лв.; ДЗПО за 2009 г. - 952,89 лв. и лихви - 677,93 лв. и ДЗПО за 2010 г. - 250,47 лв. и лихва - 159,58 лв., в останалата й част жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в частта относно констатациите по ЗДДФЛ ревизионният акт е законосъобразен. След извършен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, административният съд е обосновал извод, че същият е постановен при правилно приложение на материалния закон и с него са установени точно по вид и размер задълженията за данъци по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. на годишна база. Проведената ревизия е по особения ред, тъй като за 2009 г. и 2010 г. приходните органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В съставения ревизионен доклад са изготвени парични потоци на получените доходи и извършените разходи на ревизираното лице, като при съпоставката на приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от него парични средства. Конкретните суми, включени в паричните потоци са установени със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Приходната администрация е използвала законосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства като разлика между разходите и приходите за целия период на съответната календарна година. Изложени са подробни съображения за некредитиране на доводите и събраните във връзка с тях доказателства за предоставени в периода м. януари - м. май 2009 г. в заем суми от следните лица: Н. А. С. - 9300 лв., И. И. Г. - 9400 лв., Ч. С. Г. - 9400 лв., П. Т. Н. - 9000 лв., С. Б. Г. - 9500 лв., А. К. Ш. - 9500 лв., М. М. Р. - 9700 лв. и Г. С. Ш. - 9000 лв. Относно определените задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице съдът е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на такъв род задължения по реда на чл. 122 преди влизането й в сила, поради което е направил заключение за незаконосъобразност на РА в тази му част. Обжалваното решение е правилно. Касационната инстанция споделя направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Обсъдени са всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти и обстоятелства съответстват на доказателствата по делото и съдът правилно е приложил материалния закон. Касационната жалба на О. А. П. е неоснователна. Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предвижда при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по този ред, като при действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК установяването на предпоставките за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. Извършените от лицето разходи, потвърдени и в хода на съдебното производство, които превишават приходите му и обстоятелството, че не са декларирани приходи в размер на извършените разходи са фактическата основа за прилагане на посочените разпоредби. От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че жалбоподателят П. не разполага с доходи, съответстващи на извършените от него разходи за 2009 г. и 2010 г. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно формирането на паричния поток за проверявания данъчен период 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. Изготвянето му на база извършените от лицето разходи и получените средства е приложеният от приходната администрация подход за установяване размера на доходите с неустановен произход при липса на други доказателства. Правилно в баланса на паричния поток не са включени твърдените от жалбоподателя приходи в резултат на представените договори за заем от посочените физически лица, които са без достоверна дата. След анализ на събраните в хода на ревизията документи при съобразяване на доказателствената им тежест, обосновано съдът е приел, че няма основание в приходната част да бъдат включени тези заемни средства, тъй като въпреки наличието на договори за заем, потвърждения, че сумите са предадени, липсват доказателства за финансовите възможности на заемодателите да предоставят съответните суми. За да бъде признат като получен доход въз основа на сключен договор за заем, то следва да се налице надлежни доказателства, удостоверяващи възможността на лицето - заемодател да предостави съответната сума на заемателя. Такива доказателства не са представени, като се касае за отпуснати парични средства на значителна стойност от физически лица в началото на ревизирания период и няма данни заемодателите да са разполагали с тези суми към датата на сключване на договорите. Съобразено е и обстоятелството, че заемодателите са в трудови правоотношения с дружеството, в което съдружник е касационният жалбоподател. Трима от заемодателите са дали свидетелски показания за наличие на спестени средства, които твърдения не са доказани. Обстоятелството, че договорите за заем са представени в хода на ревизионното производство не обосновават извод за действително предоставяне на сумите. Като частни писмени документи те са оспорени от органа по приходите. Липсват също данни за съхранение на парични суми от заемодателите в посочените размери, както и за декларирането им, поради което законосъобразно не са включени във формирането на паричния поток. Обосновано съдът не е възприел заключението на съдебно - счетоводната експертиза, отразяващо като приход сумите, предоставени от осемте физически лица. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на О. А. П. против РА относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. също е неоснователна. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Следователно административният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е неприложима за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 ДОПК за 2009 г. и 2010 г., тъй като тази норма е материалноправна и няма обратно действие. Съдебният акт и в тази част е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на всеки от жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски в размер, съответен на материалния интерес по неоснователната касационна жалба на противната страна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение