Определение № 232 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 685/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 121 от 24.02.2022 г. по т. д. № 910/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество жалба срещу решение № 91 от 02.08.2021 г. по т. д. № 1421/2021 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционния акт е оставена без уважение жалбата, подадена от „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД срещу отказ № 20210628173051/02.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление с вх. № 20210628173051. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за просроченост на подадената от него жалба, като твърди, че не е бил надлежно уведомен за решението на Софийски градски съд. Поддържа, че доколкото жалбата срещу отказа на длъжностно лице по регистрацията при АВ е подадена по електронен път чрез Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на ТРРЮЛНЦ, то съобщението за постановеното по нея решение е следвало да му бъде изпратено на адреса на пълномощника му, посочен в реквизита на заявлението „Адрес за призоваване (съдебен адрес по чл. 42 от ГПК)“ - [населено място], 1504, район С., [улица], ет. 1, а не на адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър. Счита, че е допуснато нарушение и на чл. 39, ал. 1 ГПК, тъй като съобщението не е било връчено на пълномощника му адв. Н. Й., чийто адрес се съдържа в представеното за нея пълномощно. Поради това, че по делото изрично са посочени адрес за призоваване по чл. 38, ал. 1 ГПК и пълномощник по чл. 39, ал. 1 ГПК, частният жалбоподател твърди, че в случая връчването по чл. 50, ал. 2 ГПК е неприложимо и че срокът за обжалване следва да се преценява от датата на обявяване на акта в търговския регистър – 12.08.2021 г., с оглед на която дата подадената на 19.08.2021 г. частна жалба не е просрочена. Ответникът по частната жалба – Агенция по вписванията, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел, че: Със съобщение от 02.08.2021 г. на жалбоподателя е изпратен препис от обжалваното решение на вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството; На 10.08.2021г. връчителят е оформил съобщението, като е отбелязал, че на посочения адрес няма табели, фирмени знаци, пощенска кутия, офис, служители, пълномощници и представители на търсената фирма и че (по сведение на Н. Н. /възложител на сградата/) на същия адрес е офис на фирма „ИНФО КОМ“. За да остави без разглеждане жалбата на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД, въззивният съд е преценил същата за недопустима като подадена след изтичането на срока за обжалване. Приел е, че адресатът е търговец, който е напуснал вписания в ТР адрес на управление и че не е вписал новия си адрес на управление, поради което връчването на препис от решението следва да се извърши по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Изрично е уточнил, че връчването не е извършено в условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, предвид ясно удостовереното от призовкаря, че на адреса въобще не се намира канцелария на дружеството, до която да се търси достъп или лица, съгласни да приемат съобщението. Съдебният състав е посочил, че връчването следва да се счита за извършено на датата, на която длъжностното лице по призоваването е удостоверило присъствието си на вписания в ТР адрес и неуспешния опит за връчване (10.08.2021 г.), а не на датата, на която съдът го е приел за редовно с разпореждане от 02.09.2021 г. Изразил е становище, че приемането на обратното би означавало в неизвестен момент от времето, съдът с разпореждане фактически да удължава или възстановява срока за обжалване, което е недопустимо с оглед изискванията за правна сигурност. Като е изчислил срока от датата 10.08.2021 г., въззивният съд е счел, че същият е изтекъл на 17.08.2021 г. (вторник, работен ден), поради което е преценил подадената на 19.08.2021 г. частна жалба за просрочена. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. В случая адресът, посочен в жалбата срещу отказа, е адресът на управление на дружеството, вписан в ТР и именно на него е изпратен препис от обжалваното решение на СГС. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че преписът е следвало да му бъде изпратен на адреса, посочен в заявление № 20210709161650 до Агенция по вписванията – [населено място], 1504, район С., [улица], ет. 1. Този адрес се прилага единствено в отношенията между заявителя и Агенцията. Същият не се явява съдебен адрес по смисъла на чл. 38, ал. 1 ГПК и в производството по обжалване на отказа за вписване съдът не е бил длъжен да извършва връчване на него. Доколкото в подадената жалба не е посочен друг адрес, освен адреса на управление на дружеството, преписът от решението е следвало да бъде изпратен именно на него. Ето защо, не е налице нарушение на чл. 38, ал. 1 ГПК. Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че преписът от решението не е бил изпратен на адвокат Н. Й. (пълномощник на жалбоподателя), чийто адрес e посочен в заявлението. Следва да се отбележи, че в заявлението е посочен единствено адрес, но не и лице, на което да се осъществява връчването. Само по себе си, посочването на адрес не е достатъчно, за да се счете, че е налице хипотезата на чл. 39 или на чл. 40 ГПК за връчване чрез представител или чрез съдебен адресат, ако страната не е посочила конкретно лице в седалището на съда. От съвпадението на адреса в реквизита на заявлението с този от пълномощното за адвокат Й. не може обаче да бъде направен извод, че същата е посочена като съдебен адресат. На последно място, следва да бъде споделено и становището на въззивния съд, че в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК срокът за обжалване започва да тече от датата на връчване на преписа от решението, а не от постановяване на разпореждането на съда, с което е извършена преценка относно редовността на същото. Връчването на съобщенията се извършва от връчител по смисъла на чл. 42 ГПК и именно това е меродавният момент, в който съобщението се счита достигнало до адресата си, като с разпореждането на съда само се определя по кой начин връчването вече се е осъществило (в този смисъл определение № 625 от 30.09.2013 г. по ч. т. д. № 3124/2013 г. І т. о.). С оглед на изложеното, правилни се явяват изводите на въззивния съд, че връчването следва да се счита осъществено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 10.08.2021 г. с посещението на връчителя на адреса на управление на дружеството; че от този ден е започнал да тече срокът за обжалване на решението и съответно – че подадената по куриер на 19.08.2021 г. жалба е просрочена. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение