Определение № 650 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5675/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. С., П. С. Б., М. П. П., П. П. П. и Е. К. П. против решение № 93/20.03.2014г. по гр.д.№ 735/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 196 от 29.04.2013г. по същото дело, като в диспозитива е добавено, че решението е постановено с участието на Н. П. С. в качеството му на конституирана страна в процеса. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото поправката на въззивното решение не може да санира грешката в него и за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице хипотезата на чл. 247 ГПК и нарушение на ТР № 1/2013г. Изложени са и съображения за нарушение на правото на участие на Н. С., защото не е отложено съдебното заседание и не е отразено неговото становище по производството по очевидна фактическа грешка. Твърди се необоснованост на решението, защото с него не е посочено какви са правата на Н. С. по отношение на делбените имоти. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани въпроси във връзка с допустимостта и правилността на решението. Ответниците по касация оспорват допускането до касационен контрол, тъй като въпросите не кореспондират на крайния акт – решението за поправка на очевидна фактическа грешка, а то е съобразено със съдебната практика, включително и цитираната от касаторите. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С определение № 586/25.11.2013г. по гр.д.№ 5514/2013г. на І гр.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 29.04.2013г. по гр.д.№ 735/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73/01.08.2008г. на Каварненски РС, с което е допусната съдебна делба на седем земеделски имота между наследниците по закон на общия наследодател П. К. Б., починал на 13.01.1950г. Правото на собственост първоначално е възстановено по ЗСПЗЗ на преките наследници на синовете на общия наследодател - по преписки № 601/91г. на наследници на К. П. Б. за имот 50,700 дка, по преписка № 602/91г. на наследници на С. П. Б. за имот от 50,400 дка и по преписка № 603/1991г. на П. П. Б. за имот от 50 400 дка. За тези имоти е бил уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е установено, че те са принадлежали на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Въз основа на това решение е издадено решение № 145-4/21.02.2003г. на ОСЗГ-Ш. за възстановяване на тези имоти на името на общия наследодател. Извършените преди това доброволни делби с договори от 19.01.1998г. за земите по преписка № 601/91г., и по договор от 06.03.1998г. за имотите по преписка № 603 са приети за нищожни на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на всички наследници на общия наследодател. За неоснователно е преценено възражението за придобивна давност. С н.а. № 164/07.08.2001г. П. С. Б. и С. К. Б. прехвърлят на Н. П. С. нива с площ 50,400 дка, съставляваща имот № 087013. Преобретателят не е наследник на общия наследодател, поради което е уважено искането на ищците за прогласяване на тази сделка за относително недействителна по отношение на тях на основание чл. 76 ЗН. РС се е произнесъл по искането по чл. 76 ЗН в мотивите на решението, като го е приел за основателно, прилагайки ТР № 1/2004г. на ОСГК. Допуснал е делба между наследниците, като е определил квота на прехвърлителя. В производството пред РС не е бил конституиран преобретателя, съгласно дадените указания в същото ТР. Възивната инстанция, пред която делото е разгледано по отменения ГПК е приложила т.12 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС и е конституирала пред нея преобретателя като главна страна. В мотивите е възприела извода на РС по искането по чл. 76 ЗН, но не се е произнесла по него в диспозитива на решението, респективно не е отхвърлила иска за делба по отношение на преобретателя Н. С.. Това е констатирано от ВКС в производството по чл. 288 ГПК и с цитираното определение е върнал делото за произнасяне по искането за допълване, или за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение, тъй като един от поставените въпроси е бил свързан с това, че съдът не се е произнесъл относно правата на новоконституирания пред нея нов съделител. След постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което възивното решение не е допуснато до касационно обжалване, на основание, съгласно чл. 296 ГПК, то е влязло в сила. При постановяване на обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че следва да се произнесе за поправка на очевидна фактическа грешка. Приела е, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив и е допуснала поправка, като в диспозитива е допълнила да се чете че „настоящото решение е постановено с участието на Н. П. С. в качеството му на конституирана страна в процеса”. Настоящия състав намира, че следва да допусне касационно обжалване за проверка валидността и допустимостта на обжалваното определение за поправка на очевидна фактическа грешка предвид формулираният диспозитив. Н. П. С. не е конституиран като трето лице-помагач, в какъвто случай би бил адекватен формулирания диспозитив, а като главна страна по искането по чл.76 ЗН, тъй като той е преобретател по сделката. Съдът не е процедирал в съответствие с приетото в ТР № 1/2004г. т.2 и Р № 160/30.03.2011г. по гр.д.№ 333/2010г. на І гр.о., Р № 21/15.05.2013г. по гр.д.№ 471/2012г. ІІ гр.а., постановени по чл. 290 ГПК, касаещи задължението на съда да се произнесе по искането, или възражението по чл. 76 ЗС с отделен диспозитив във всички случаи и Р № 230/10.11.2011г. по гр.д№ 307/2011г. ІІ гр.о., с което е разгледан въпроса за задължението на съда, ако намери това искане, или възражение за основателно, да отхвърли иска за делба по отношение на конституирания като главна страна преобретател. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване служебно от съда, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение