Определение № 9864 от 19.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 11749 от 30.07.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от „Билкова борса“ ЕООД, ЕИК 204855721, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от Н. Б., чрез процесуалния му представител – адв. А. Й. Стефанов, за изменение на Решение № 8267 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1839/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки аргументи в подкрепа на твърденията си - моли ВАС да присъди на дружеството разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 24 687,17 лева. Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), не взема становище по молбата. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение, взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 1839/2024 г. по описа на ВАС е приключило с Решение № 8267 от 03.07.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 7736 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 6138/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002221001196-091-001/01.02.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 597/26.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер, възлизащ на 311 282,32 лева, ведно с начислените лихви за забава в размер на 86 783,76 лева. В мотивите на съдебния акт се съдържа произнасяне по направеното от ответника по касация искане за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В тази връзка - за да присъди разноски на „Билкова борса“ ЕООД в размер на 2000,00 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида и количеството на извършената работа, материалния интерес по делото, а също и фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение на Решение № 8267 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1839/2024 г. по описа на ВАС, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Според приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС - с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г., която е относимата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 следва да се приеме, че неоснователно с молбата на „Билкова борса“ ЕООД се иска увеличение на присъденото от касационната инстанция възнаграждение в размер на 2000,00 лева. Въпреки високия материален интерес по делото и процесуалната защита на ответната страна, включваща представянето на отговор и участие в откритото съдебно заседание, следва да се съобразят вида на правния спор, а също и обстоятелството, че делото не се е откроявало с особена фактическата и правна сложност, поради което няма пречка съдът служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Затова следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,