Определение № 426 от 10.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1640/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Ц. А. Г. срещу определение №101 от 31.03.2016 по т. дело №3370/2015г. на ВКС, ТК, Първо т.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на определение от 06.08.2013 г. по ч.гр.д. № 1297/2013 на ОС-Варна, с което съдът се е произнесъл по частна жалба на същия жалбоподател срещу първоинстанционното определение на В. по ч.гр.д. № 5941/2013 г., с което е постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба [фирма]-София не изразява становище в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, І т.о. приема, че подадената молба за отмяна при предпоставките и по реда на чл.303 и следващите ГПК/ глава 24/ на влязло в сила определение, с което е потвърден постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК недопустима, тъй като с този съдебен акт не се разрешава по същество със сила на пресъдено нещо спор между страните. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта.Това следва от задължителните разяснения в задължителната практика на ВКС-т.2 от ППВС №2/1977 г.. Определение на съд, с което е потвърден постановен отказ от спиране на принудително изпълнение на заповед за изпълнение на основание чл.420 ГПК е недопустима, тъй като с този съдебен акт не се разрешава по същество със сила на пресъдено нещо спор между страните Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение