Определение № 357 от 19.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 807/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Молителят „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД чрез адвокат Г. Я. е формулирал искане за спиране на невлязлото в сила осъдително съдебно решение на въззивен съд, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, постановеното съдебно решение № 535 от 25.04.2023 г. по т.д. 2563/22 г., по описа на Апелативен съд – София, ГК, 7 състав. Представя доказателства за внасяне на сумата 61 582,81 лв, главница и за внасяне на сумата 16 319,23 лв, присъдено обезщетение за забава върху посочената главница. Моли да се спре изпълнението на посоченото съдебно решение. Представено е делото в неговата цялост, както и доказателства платежни нареждания за внесените суми. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от решение № 535 от 25.04.2023 г. по в.гр.д. 2563/22 г., по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, че въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба, изходяща от ответника „ДЗИ Общо застраховане“ АД срещу решение № 262010 от 17.06.2022 г. по гр.д. 9413/20 г., по описа на СГС, с което е осъден „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. И. Ц. сумата от 61 582,81 лв, представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществено застраховане „Каско +“ по полица № 440116213148545, от 08.12.2016 г., поради настъпило на 06.09.2017 г. застрахователно събитие – „Кражба“ на застрахования лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, както и обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г., в размер на 16 319,23 лв. С решение № 535 от 25.04.2023 г. по в.гр.д. 2563/22 г., е потвърдено решението на Софийски градски съд в обжалваната част, с която на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 408, ал.1 от КЗ е осъден „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. И. Ц. сумата от 61 582,81 лв, представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществено застраховане „Каско +“, поради настъпило на 06.09.2017 г. застрахователно събитие „Кражба“, на застрахования лек автомобил „Мерцедес“, модел ЦЛ 600“, с ДК [рег.номер на МПС], както и обезщетение за забава от 16 319,23 лв за периода 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г. върху посочената главница. Подадена е касационна жалба от застрахователя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на 17.05.2023 г., представлявано от адв. Г. С. с представено пълномощно по делото, както и към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Видно от данните по делото, препис от решението е връчен на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на 05.05.2023 г., Следователно касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. Внесена е дължимата държавна такса по касационната жалба. С оглед изложеното налице е редовно подадена касационна жалба и решението на въззивния съд не е влязло в законна сила. Представени са и е видно от 2 броя преводни нареждания, че по сметка на ВКС, са внесени сумата от 61 582,81 лв и сумата от 16 319,23 лв. От счетоводството на ВКС е удостоверено, че сумите са по сметката на ВКС към настоящия момент – 19.05.2023 г. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на предварително принудително изпълнение, на основание чл. 404, т.1, пр. 2 от ГПК, което е надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, в срок, от легитимирана да обжалва решението страна. Налице е и предвидената предпоставка, представено надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, обезпечаваща изпълнението на задължението за заплащане на главница. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдените суми. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България