Определение № 7553 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2026 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на А. С. Д. с [ЕГН], с адрес:гр.София,[жк],[адрес] чрез адвокат Т. Панджарова против определение №12536/30.03.2026г. по адм. дело №4580/2025г. на Административен съд София град в частта му, с която е осъдена Столична община с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на А. С. Д. с [ЕГН], адрес гр. София, [жк], [адрес] разноски в размер на 20.45 (двадесет и четиридесет и пет) евро. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно в частта му за разноските и да му бъдат присъдени направените разноски в пълният им размер за адвокатско възнаграждение по адм.дело№ 4580/2025г.за сумата от 900 лева,която сума е била платена на адвоката.Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в касационната инстанция. Ответникът по частната жалба – Кмет на Столична Община, Район Красно село не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на А. С. Д. против отказа на кмета на Район „Красно село“ – Столична община да завери молба – декларация по заявление № РКС24-МД94-2/08.03.2024 г., обективиран в писмо с рег. № РКС24-МД94-2-/4/24.03.2025 г.и е прекратил производството по делото,като е приел отпаднал, след депозиране на жалбата /28.04.2025 г./, правен интерес от търсената защита. Констатирал е, че липсва правен интерес от оспорване на изричен отказ, тъй като е налице извършване на административната услуга от задължения субект с удостоверение от 16.07.2025 г., издадено по молбата – декларация на жалбоподателя от 08.03.2024 г. При тези данни административната услуга е извършена. Наличието на изричен акт по сезирането на административния орган, лишава молителя от правен интерес от оспорването на изричен отказ. Налице е издадено удостоверение, поради което липсва правен интерес от оспорването на изричен отказ за издаване на такова. Позовал се е на разпоредбата на чл. чл. 143, ал. 2 от АПК уреждаща възможност за присъждане на разноски само в хипотезата на оттегляне на оспорения акт,какъвто е настоящия случай. Цитирал е нормата на чл. 156, ал. 1 от АПК,съгласно която административният орган, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В настоящия случай в оспореното писмо от 24.03.2025 г. макар и без изричен диспозитив е налице отказ на кмета на Район „Красно село“ – СО да завери молбата-декларация на Д., като след подаване на жалбата е издадено и поисканото от жалбоподателя удостоверение. С издаването на удостоверението съдът е приел,че е налице хипотезата на оттегляне на изричния отказ, поради което и по аргумент от чл. 143, ал. 2 от АПК следва да се присъдят разноски на жалбоподателя. По отношение размера на същите е приел,че следва да се присъдят само доказаните такива, а именно държавна такса за административното производство в размер на 5.11 евро и държавна такса за производството пред Върховния административен съд – 15.34 евро. Разноски за адвокатско възнаграждение не е присъдил, доколкото в приложения по адм. дело № 9441/2025 г. договор за правна защита и съдействие № 16226 от 12.01.2025 г. не е посочен начина на заплащане на посочената сума, съответно дали договореното възнаграждение в размер на 900 лева е действително заплатено.Мотивирал се е,че в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото за договореното плащане не е отразено дали е платено, както и начина на извършването му е приел,че не следва присъждане на адвокатското възнаграждение. Определението в обжалваната му част е неправилно. По делото не е спорно, че подадената жалба от молителителят се съдържат доказателства за сторени разноски-адвокатски хонорар в размер на 900 лева,като е отразено,че същият е заплатен. Неправилно е заключението на съда относно неудостоверяване по надлежния ред на направените разноски от частния жалбоподател за адвокатско възнаграждение. По делото е налице договор за правна защита и съдействие между А. С. Д. и адвокат Т. Панджарова с предмет оказване правна защита и съдействие по делото, с отразено договорено възнаграждение 900.00лв., платени на клиента при подписване на договора. При тези факти, обжалваното определение трябва да се отмени като частично неправило, като предвид своевременно заявената претенция за разноски на жалбоподателя по делото пред първата инстанция, сторени на адвокат, доказани в размер на 900.00 лева равняващи се на 460.16 евро, като определението в частта му за разноските следва да се измени, и да бъде осъдена Столична община с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на А. С. Д. с [ЕГН] и адрес гр. София, [жк], [адрес] разноски в размер на 460.16 евро за адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата касационна инстанция разноски в размер на 250 евро адвокатски хонорар и 15.34 евро държавна такса. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение