Определение № 2960 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2026 г.

Образувано е по частна касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“АД със седалище в гр. Пазарджик, чрез адв. Шопов, против Определение №407/02.02.2026 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. №7/2026 г., с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на болничното заведение срещу отказ на директор РЗОК – Пазарджик, обективиран в писмо изх. №13/29-02/1568 от 19.12.2025г. в частта му по т.3, т.4, т.5, т.6 и т.14, а съдебното производството е било прекратено. С доводи за неправилност на определението на административния съд, частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, респ. за разглеждане на спора по реда на исковия процес по АПК. Ответникът по частната касационна жалба – директор на РЗОК – Пазарджик, чрез гл. юриск. Гаджева, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на болничното здравно заведение, първостепенният съд е приел, че жалбата е насочена към акт(писмо) на ответния Директор на РЗОК – Пазарджик, който не разкрива белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер. Настоящият състав на касационната инстанция намира така изложените мотиви за правилни. На първо място ясно в самата адресирана до първостепенния съд жалба е посочено, че се оспорва писмото от 19.12.2025г. на Директор РЗОК – Пазарджик във визираните негови части. В тази насока стабилна е практиката на ВАС на РБ(част от която е цитирана и в подадения отговор от ответника), че подобни писма, с които е отказано закупуването на отчетена като извършена от лечебно заведение дейност по посочени истории на заболяването, нямат белезите и не представляват индивидуални административни актове, годни да бъдат оспорвани по съдебен ред по реда на АПК. В този смисъл административният съдия точно е отговорил на сезирането на болничното заведение, като е отказал да разгледа жалба срещу цитираното писмо. На второ място неоснователната е тезата, че в този случаи и доколкото е налице правен спор между страни по един административен договор(АД-то и НЗОК), то съдът и въз основа на вменените му служебно задължения по чл.9 АПК, е следвало да разгледа спора по исков ред. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че искането за „конвертиране“ на процеса от обжалване на твърдян незаконосъобразен индивидуален административен акт, с издател Директор РЗОК – Пазарджик, в исков процес по АПК с други страни(по който ответник ще е НЗОК), не може да бъде уважено. Това е така, защото по този начин съдът би надхвърлил очертаната от Кодекса рамка с чл. 9, ал. 4 АПК, тъй като посочената новела има предвид оказване на съдействие "... за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството". В случая предмет на жалбата е било писмо изх. №13/29-02-1568 от 19.12.2025 г. на Директор РЗОК – Пазарджик, т. е. предметът на спора е ясен, а освен това оказването на съдействие и напътването на страната следва да касаят именно този предмет. Административният съдия би надхвърлил тази законова рамка, като укаже на едната страна, че следва да промени предмета на спора и от оспорване на акт, който очевидно не представлява годен за оспорване по реда на АПК, да премине към исков процес, който при това следва да се развие и при участието на друга страна(досегашният ответник Директор РЗОК – Пазарджик ще следва да се замени с юридическото лице НЗОК със седалище в гр. София). Или по този начин първостепенният съд би излязъл извън очертаните в АПК рамки и предели на възможността си да указва на страна по делото процесуално съдействие, което би довело и до напрактика неговото десезиране с първоначалния предмет на делото, по който то е било и образувано, като впоследствие се разреши спор с друг предмет и между други страни. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция, че правилно съдебното производство по жалбата на болничното заведение срещу посоченото писмо от 19.12.2025г. на Директор РЗОК – Пазарджик е било прекратено, като недопустимо. С оглед изхода от спора разноски се дължат на НЗОК – за осъществената защита от юрисконсулт, изразила се само в подаване на писмено възражение, поради което и на основание чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“АД следва да и заплати сумата от 50 евро. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение