Определение № 4289 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от К. Р. Т. за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на направените в производството по чл. 303 ГПК разноски по делото. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор от ответниците по молбата Ш. Ш. Т. и Ш. Ш. Т., в който заявяват, че молбата е неоснователна, тъй като разноските, сторени от страната при разглеждане на делото в редовното инстанционно производство, не могат да бъдат претендирани и присъждани при разглеждане на делото в производството за отмяна на влязлото в сила решение. Правят възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е допустима и основателна. Видно от данните по делото, с решение № 82 от 18.09.2023 г. по гр.д. № 4423/2022 г. на ВКС, I г.о., е оставена без уважение молбата на Ш. Ш. Т. и Ш. Ш. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 200 от 01.06.2021 г. по гр.д. № 1049/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е потвърдено решение № 1461 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 1425/2018 г. на Районен съд - Разлог, с което е прието за установено по отношение на молителите, че К. Р. Т. е собственик на 5.28 кв.м от УПИ *** в кв. *** по плана на [населено място], общ. Б., целият с площ от 600 кв.м, която площ е разположена в източната част на имота по границата му с имота на ответниците - УПИ ***, и последните са осъдени да й предадат владението на тази площ, както и на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на К. Р. Т. да ползва собствения си имот, като премахнат изградения в него бетонен фундамент за ограда с дължина 22 м по цялата дължина от юг на север, с широчина 0.68 м и дълбочина 0.50 м, и възстановят отнетата 4.18 куб. м пръст и съществувалата ограда между двата имота. В производството по отмяна К. Р. Т. е имала качеството на ответник. По делото е постъпил отговор на молбата за отмяна вх. № 502164 от 27.07.2022 г., изготвен от нейния пълномощник адв. Е. П. Я., към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за изготвяне на отговор на молбата за отмяна. Постъпил е отговор вх. № 502184 от 01.08.2022 г. по молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 /двеста/ лева за изготвяне на отговор на молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпил е допълнителен отговор вх. № 503020 от 15.11.2022 г. на молбата за отмяна, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева за изготвяне на отговор на допълнителната молба за отмяна. В проведеното във ВКС открито съдебно заседание на 16.05.2023 г., адв. Е. Я. е поискал присъждането на сторените разноски в цялото производство. Представил е и договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023 г. за процесуално представителство пред ВКС, видно от който е бил договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева за защита в процеса, платими в брой от К. Р. Т., и обобщен списък на разноските по чл. 80 ГПК с дата 16.05.2023 г., приети от съда в откритото съдебно заседание на 16.05.2023 г. С решението си по делото съдът е пропуснал да присъди направените от ответницата по молбата за отмяна разноски, макар в отговорите на молбата за отмяна и в проведеното на 16.05.2023 г. открито съдебно заседание да е заявено такова искане и да е представен обобщен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена. Извършването на разноските в претендирания общ размер от 2 800 лв. е установено с приложените към списъците за разноски договори за правна помощ. Възражението за прекомерност на разноските е преклудирано. Трайна е практиката на ВКС / определение № 60120 от 11.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3249/2021 г. на II г.о.; определение № 13 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на VI г.о. и др./, че искането на страната за намаляване на възнаграждението, платено от насрещната страна може да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на чл. 80 ГПК е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл. 149, ал. 2 ГПК. Същото важи и за извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 ГПК. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Настоящата хипотеза обаче не е такава. До приключване на последното съдебно заседание по делото молителите не са направили искане за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне за съответствието на неговия размер с действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното съдът