Решение № 5266 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с променено наименование в хода на касационното производство „Бест Кепитъл България“ ЕАД, срещу решение № 4548 от 24.04.2025г. по адм. д. № 114/2025г. на Административен съд – Варна. С обжалването решение е отменен изричен отказ на администратор и обработващ лични данни „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, да заличи лични данни на Д. Д. А. от собствените си регистри, както и от Централен кредитен регистър, обективиран в писмо № І-19587/27.12.2024г. Със същото съдебно решение делото е върнато като преписка на касатора за ново произнасяне по уведомление вх. № Ж254/23.12.2024г. от Д. А. съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че въпросите по отношение на института „погасителна давност“ се решават от гражданските съдилища, предвид което при наличието на спор относно погасяване на вземането по давност и липса на съдебно решение по този въпрос, административният съд неправилно е преценил, че волеизявлението на длъжника за прилагане на давността и отказ да бъде платено задължението доброволно е достатъчно да отпадне легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 за обработката на личните данни на длъжника и основание за прилагане на хипотезата на чл. 17, § 1, б. „а“ Регламент /ЕС/ 2016/679. Моли за отмяна на съдебното решение и претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Г. Тодорова. Ответникът по касацията - Д. Д. А. в представен писмен отговор, чрез адв. Кръстева оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, не на посочените в нея основания. С обжалваното решение АС-Варна е отменил отказ, обективиран в писмо № І-19587/27.12.2024г. на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, да заличи лични данни на Д. Д. А. от собствените си регистри, както и от Централен кредитен регистър. Съдът е приел, че отказа е издаден от администратора на лични данни, което представлява произнасяне по подадено уведомление с вх. № Ж254/23.12.24г. /по същество заявление/ във връзка с упражнено право на изтриване по чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). За да се произнесе по спора, съдът е констатирал, че „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е обработвало личните данни на Д. А., като е подавало информация към ЦКР на БНБ относно вземанията на кредитни институции към А.. Вземането по договора за кредит е придобито от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, съгласно сключен договор за цесия от 15.05.2015г. с цедента „БНП Париба Парсънъл Файненс“ЕАД. В качеството на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции дружеството е задължен субект по чл. 10, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2009 г. за ЦКР, която въвежда задължение за институциите, изрично посочени в чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Направен е извод, че личните данни на А. са били законосъобразно обработвани от администратора „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез предаването им към ЦКР, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а именно: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора. С подаване на уведомление с вх. № Ж254/23.12.2024г. Д. А. е поискал от администратора на лични данни „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД изтриването на всички негови лични данни, които дружеството обработва, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/. В същото А. изрично се е позовал на изтекла погасителна давност, като категорично е заявил, че няма да заплати доброволно никое от задълженията, както и че не е съгласен да бъдат обработвани личните му данни. Така формулираното волеизявление според АС Варна води до отпадане на възможността вземането да бъде събрано принудително и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни. Това волеизявление е довело и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1 буква „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което изменение на кредита същият, на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ, следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за жалбоподателя в ЦКР. Възраженията на ответника относно необходимостта от обработване на данните с оглед спазване на законово задължение по чл.6, §1, б.“в“ от Регламента и защита на легитимния интерес на дружеството по чл.6, §1, б.“б“ от същия, мотивирано са отхвърлени. Посочено е, че липсата на изискуеми задължения води до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани личните данните на жалбоподателя, а именно събиране на вземанията, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1, буква „а“ на Общия регламент относно защитата на данните за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора. При извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, в нарушение на правилото по чл. 168 от АПК не е изследвал оспореният акт в своята цялост, не е определил характера му, а от там всеки един от елементите за неговата законосъобразност. Безспорно е, че Д. А., позовавайки се на изтекла погасителна давност, е поискал от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД да отпише вземанията му от счетоводните книжа на дружеството и да се преустанови подаването на информация към ЦКР, воден от БНБ. С оглед изложените в искането до дружеството съображения А. счита, че тъй като задължението му е погасено по давност, то подаваната информация е неточна и иска преустановяване на подаването на информация до ЦКР, че има задължения, т. е. коригиране на установената от него неточност. Когато бъде сезиран със заявление по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), на първо място администраторът на лични данни следва да определи, ако е необходимо след като поиска уточнения от заявителя, на кое от основанията по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 се иска заличаването на личните данни на субекта на данните, след което да прецени дали са налице основанията за изтриване на свързаните със субекта лични данни по 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и да изтрие данните, или са налице основанията по чл. 17, § 3, чл. 23 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 37а ЗЗЛД. По искането на Д. А. е изготвено писмо № І-19587/27.12.2024г. от името на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез пълномощник З. Димитрова, упълномощена от представляващите дружеството, чрез пълномощник юрисконсулт И. Прокопиев, носещо подпис на юрисконсулт Прокопиев. По делото не са събрани доказателства последният да е определен като Длъжностно лице по защита на личните данни от администратора на лични данни. Няма и данни и юрк. Прокопиев да е упълномощен да представлява администратора като се произнася от негово име по подадени заявления по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 24, ал.2 от Наредба №22 от 19.07.2009г. на БНБ за ЦКР. Не е представено надлежно пълномощно за юрк. Прокопиев или пък трудов или друг договор, длъжностна характеристика или други. От друга страна относно искането на Д. А. е налице нарочно производството по чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. В този смисъл Становище № І-19587/27.12.2024г. по описа на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД подписано от юрисконсулт на дружеството и съдържа елементи на акт по чл. 24, ал. 2 от цитираната наредба. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че институциите по чл. 4, ал. 1 подават към Централния кредитен регистър ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Съдът безкритично и позовавайки се на твърденията в жалбата е възприел, че становище № І-19587/27.12.2024г. представлява отказ по см. на чл. 17 от Регламента. Всъщност искането до дружеството е било по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 22/19.07.2009г. Така неизяснен е останал и характера на оспорения акт, от което следва невъзможността за правилната преценка относно неговата законосъобразност. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК установи какъв е оспорения от Д. А. акт. След като в съдебното производство като страна е конституиран администратора на лични данни "Кредит инкасо инместмънтс БГ" ЕАД, съдът следва да провери компетентността на неговия издател като събере доказателства за това, след което да разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени решение № 53 от 16.01.2026г. по в. гр. д. 2474/2025г. на Окръжен съд - Варна, ТО и постъпилите пред касационната инстанция данни от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, че кредитът на Д. А. е бил затворен пред Централен кредитен регистър. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение