Определение № 1057 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 855/2024 г.

ВКСII търговско отделение24.04.2024 г.докладчик Баева

Диспозитив

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение № 140 от 08.04.2024 г. по в. т. д. № 687/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 260024 от 15.06.2023 г. по т. д. № 23/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което Гаранционен фонд е осъден по предявени искове с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.558, ал.1, изр.2 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на В. М. В. и В. Н. В. - родители на М. В. В., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018 г. до окончателното им изплащане. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Препис от същото да се връчи незабавно на молителя – Гаранционен фонд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд, представляван от адв. Г. П. и адв. С. М., с искане за спиране изпълнението на въззивно Решение № 140 от 08.04.2024 г. по в. т. д. № 687/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 260024 от 15.06.2023 г. по т. д. № 23/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което настоящият молител е осъден по предявени искове с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.558, ал.1, изр.2 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на В. М. В. и В. Н. В. - родители на М. В. В., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина им вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2018 г. до окончателното им изплащане. С подадена в срок касационна жалба и приложено към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК молителят Гаранционен фонд е обжалвал въззивното решение в частта, с която е потвърденото първоинстанционното решение за осъждането му да заплати на всеки от ищците обезщетение за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева, или общо за сумата 100 000 лева. Представено е доказателство за внасяне по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл.288 ГПК държавна такса по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лева. Дължимата съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС парична гаранция в размер на 100 000 лв., съответстваща на обжалваната част от въззивното решение, е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 24.04.2024 г. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява основателна. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 пр.второ ГПК. Касационната жалба с вх. № 3491 от 23.04.2024 г. е подадена в срока по чл.283 ГПК. Същата е редовна от външна страна съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е дължимото по чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

12