Определение № 119 от 23.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1308/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Горнооряховския районен съд и Русенския районен съд по повод разглеждане на депозирана жалба от М. Г. Б. - управител на [фирма] срещу НП от 22.03.2013 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Велико Търново. Жалбата е била подадена до РС –Горна Оряховица и по този повод е било образувано НАХД № 347/2013 г. С разпореждане № 59/16.04.2013 г. съдията-докладчик е прекратил делото и е изпратил делото по подсъдност на Русенския РС, приемайки, че това е компетентният съд, тъй като нарушението, изразило се в бездействие на работодателя да организира и документира посочените в НП дейности, е реализирано в гр.Русе, където е седалището и адреса на управление на ЮЛ работодател. С протоколно определение от с. з. на 13.06.2013 г. съдията-докладчик по образуваното в Русенския РС НАХД № 988/2013 г. също го е прекратил и е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че местно компетентният съд е РС – Горна Оряховица. Мотивирал е становището си с това, че мястото за изпълнение на предписаното по закон задължение е не по седалището на ЮЛ, а с оглед фактическите обстоятелства в НП – мястото, където се намира обекта на контрол по трудовото законодателство – автомивка в гр.Горна Оряховица, където работодателят е следвало да организира съответните дейности. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е РС – Горна Оряховица, тъй като в неговия район попада мястото, където работодателят е следвало да изпълни задължението си по спазване на трудовото законодателство. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, намира, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Горна Оряховица. От данните по НП е видно, че нарушението, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателката – управител на [фирма], се е изразявало в неспазване на трудовото законодателство в обект на контрол – автомивка, намираща се в гр.Горна Оряховица, за това, че като работодател не е организирал извършването и документирането на измервания на съпротивлението на защитните заземителни уредби, доказващи ефективността на зануляването и заземяването на ел. съоръжения в обекта. С това бездействие не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците в обекта. Изложените дотук данни информират, че нарушението е извършено в района на Горнооряховския РС, където се намира мястото, където работодателят е следвало да действа, като изпълни предписания по трудовото законодателство, осигурявайки по този начин здравословни и безопасни условия на труд на работниците в обекта на контрол – автомивка. Мястото за изпълнение на правно дължимото поведение е определящо за отговорността при бездействие. Затова, след като данните по делото са сочели, че нарушението е било извършено в гр.Горна Оряховица, то негова е компетентността да разгледа жалбата и делото следва да му се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение