Решение № 3385 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), представлявана от председателя И. Димитров, чрез главен юрисконсулт П. Пенев, против Решение № 6486/ 17.07.2025 г., постановено по административно дело № 828/ 2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 133/ 27.03.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Решението се обжалва вкл. и в частта на разноските, като се настоява, че същите са прекомерни. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, претенцията за разноски и възражението за прекомерност на същите, присъдени от първоинстанционния съд. С писмени бележки – уточнение от 16.03.2026 г., представени от гл. юрисконсулт Пенев, се заявява, че възражението за прекомерност касае и разноските за касационната инстанция и се излагат доводи за необходимост от тяхното намаление. Ответникът – ЕТ „Д. Василев – 94“, ЕИК 115004072, представляван от Д. Василев, чрез адв. Е. Василев, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД (ЕРЮГ ЕАД), чрез писмен отговор, изготвен от юрисконсулт Каламов, излага становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното пред съда решение на КРС „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е задължено за изпрати до ЕТ „Д. Василев – 94“ указания за отстраняване на констатираните технически несъответствия на електронната му съобщителна мрежа с Техническите условия за достъп до и ползване на стълбове - част от въздушна мрежа ниско напрежение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, част от Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от оператори на електронни съобщителни мрежи, изменени съобразно указанията в Решение № 278/ 29.07.2021 г. на КРС и Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи; „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е задължено да не прекратява предоставения на едноличния търговец достъп до изтичане на срока за изпълнение на указанията на „Електроразпределение Юг“ ЕАД; определен е шестмесечен срок, считано от датата на получаване на указанията, за отстраняване на несъответствията от страна на ЕТ „Д. Василев -94“. Административният съд е приел процесното решение за акт, издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при липсата на пълнота по отношение на всички точки, които трябва да изпълни „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД в отношенията си с ЕТ, което е счел за обуславящо незаконосъобразността на оспорения административен акт. Изложил е, че законът не предвижда хипотеза, при която в постановения по конкретно производство административен акт органът да препраща към фактически констатации и правни изводи, направени в предходно постановен акт, който е отменен в цялост с окончателно решение на ВАС. Стигнал е до извода, че повторно издаденият акт не поражда желаните правни последици и не дава достатъчна яснота за отношенията между ЕТ „Д. Василев – 94“ и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Посочил е, че при издаването на новото решение КРС е акцентирала и разгледала само точките, които са обусловили отмяната на предходното решение, като е обърнал внимание, че предходното решение е отменено изцяло, а не могат да бъдат правени препратки към отменен акт. При тези съображения е отменил Решение № 133/ 27.03.2025 г. на КРС и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението на административния съд е правилно. Оспореният пред Административен съд – Пловдив акт е издаден, след като с Решение № 1550/ 18.02.2025 г. по адм. дело № 10033/ 2024 г. на ВАС е отменено Решение № 11/ 25.01.2024 г. на КРС, касаещо същите отношения и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на дадените задължителни указания в Решение № 1550/ 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10033/ 2024 г. по описа на ВАС, в КРС е изготвен доклад със становище. Същият е възприет изцяло в Решение № 133/ 27.03.2025 г., издадено на основание чл. 85, ал. 2, т. 2 и чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 81, ал. 1, чл. 3, ал. I и чл. 15, ал. 2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), във връзка с Решение № 278/ 29.07.2021 г. на КРС и Решение № 11/ 25.01.2024 г. на КРС. В Решението си КРС е посочила, че задълженията по т. 2.2., 2.4. и 4 от Решение № 11/ 25.01.2024 г. на КРС не са отменени от ВАС и следва да се изпълняват от страните при съобразяване на настоящото решение. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно. С издаване на същото административният орган не се е произнесъл, както му е указано от ВАС, а се е задоволил да се разпореди частично, като в противоречие с решението на ВАС, е приел, че част от точките по предходното му решение са влезли в сила. Видно от диспозитива на Решение № 1550/ 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10033/ 2024 г. по описа на ВАС, съставът на ВАС е отменил изцяло административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне, от което следва, че административният орган дължи поведение, с което да разгледа преписката по същество, при съобразяване указанията за тълкуване и прилагане на закона, като се произнесе по спора изцяло. Като не е сторил това, административният орган е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен. От първоинстанционния съд е представена пълната фактология по случая, съобразени са фактите с приложимите правни норми и решението му е постановено в съответствие с материалния закон. Мотивите му са ясни и категорични и настоящият състав, като ги възприема изцяло, препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването и за процесуални нарушения в първоинстанционното производство по отношение присъдените на жалбоподателя разноски, с довода, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без да е дадена възможност на ответника да вземе становище по размера на разноските. Пълномощното и договорът за правна защита и съдействие спрямо адв. Е. Василев са представени още с жалбата. Ако ответникът бе проявил активност, можеше при запознаване с тях да направи възражение за прекомерност, което не е сторено. Произнасянето в едно съдебно заседание по никакъв начин не е нарушило правата на ответника за заявяване становище по размера на разноските. Не са налице основания и за изменението им на основание чл. 176а, ал. 4 от АПК, ако стореното в касационната жалба възражение се възприеме в този смисъл, доколкото делото е с голям обем на фактите, проучване на съдебна практика и обосновава договорения и присъден размер на разноските. Пред касационната инстанция, след приключване на откритото заседание по делото, на 16.03.2026 г., е постъпило уточнение от процесуалния представител на касатора, че възражението му за разноските касае и размера им пред касационната инстанция. Съобразно изменението на чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обн. в бр. 17 на Държавен вестник от 13.02.2026 г., съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая, видно от договора за правна защита и съдействие, е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. От процесуалния представител на ЕТ е осъществено такова, като е организирана защита чрез писмен отговор и явяване в съдебно заседание на адв. Василев. В този смисъл възражението е неоснователно. Налага се изводът, че първоинстанционното решение е правилно и в частта на разноските, а пред касационната инстанция не са налице основания за намаление на заплатените такива от ответника - ЕТ „Д. Василев – 94“. С оглед изхода от спора и изложеното по - горе, в полза на ЕТ „Д. Василев – 94“ следва да се присъдят сторените в хода на касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв./ 766.94 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,