Определение № 264 от 09.04.2014 г. на ВКС по д. № 2112/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Професионален футболен клуб „Ц.” - С. срещу въззивното определение на Градски съд С. по гр.д. №780/13 г., с което по реда на чл.248 от ГПК са присъдени разноски от 500 лв. за въззивната инстанция на ответника пред нея и по иска Т. К.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което искането за разноски да се отхвърли изцяло или евентуално – размерът им да бъде намален до минималния по чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004 г. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. За основателността й, във връзка с изложените в нея оплаквания, ВКС намира следното: Разноските за въззивната инстанция са поискани своевременно от ответника в производството Т. К. с отговора на жалбата и плащането им - удостоверено с приложеното към отговора пълномощно на адв. В.. При подписване на пълномощното от 9.01.13 г. и представяне на отговора на жалбата от 11.01.13 г. от адвоката – пълномощник, той не е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия, видно от представената разпечатка от регистъра на АК, С.. Възражение за прекомерност на разноските въззивникът / сега касатор/ не е направил до приключване на производството пред въззивната инстанция в о.с.з.. Когато делото е разгледано в о.з. и страната е могла да се запознае с размера на сторените разноски и да възрази за прекомерността им, заявеното едва в производството по чл.248 ГПК възражение / поддържано и в частната жалба/ е несвоевременно и не може да се разгледа, както е направил ГС – С. – ТР №6/13 г., т.11 и опр. по ч.гр.д. №1414/13 г. на второ г.о. на ВКС. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.