Определение № 10313 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8639/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П., гражданин на Индия, чрез процесуалния си представител адв. В. Иларева, срещу определение, постановено в о.с.з. на 12.05.2026г., по адм. дело №1618/2026г. на Административен съд – София-град. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Ответникът – З. К. служба при Посолството на Република България в гр. Делхи, Индия, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на П., гражданин на Индия срещу анулиране на виза тип „D“ №007380936, изд. на 03.12.2025г., обективирано в Стандартен формуляр за уведомяване за основанията за отказ/ анулиране на виза за дългосрочно пребиваване от 18.12.2025г. издадена от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Делхи, Република Индия, потвърдено с писмо на Дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на вътрешните работи. С обжалваното протоколно определение №18312 от 12.05.2026г. Административен съд – София-град е върнал жалбата на П. срещу отказ по заявление за издаване на виза, подадена на 19.12.2025г., по което е образувано адм. дело №1618/2026г. и е прекратил производството по делото. За да достигне до този правен резултат административния съд е приел, че отказът е връчен на апликанта на 19.12.2025г. видно от писмо изпратено от 22.04.2026г. В същия изрично е указано, в това число и на английски език, че има възможност да го оспори в 14-дневен срок. В случая е прието, че срокът за оспорване е изтекъл на 05.01.2026г.,първият присъствен ден, след изтичане на 14 – дневния срок. Съдът е приел, че жалбата е постъпила в съда по електронен път на 28.01.2026г. видно от приложеното удостоверение за ССЕВ, поради което е приел, че не следва да се даде ход на делото, а е налице предпоставката за връщане на жалбата. Определението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, защото то не се потвърждава от документите, приложени към административната преписка. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на П., гражданин на Индия срещу анулиране на виза тип „D“ №007380936, изд. на 03.12.2025г., обективирано в Стандартен формуляр за уведомяване за основанията за отказ/ анулиране на виза за дългосрочно пребиваване от 18.12.2025г. издадена от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Делхи, Република Индия, потвърдено с писмо на Дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на вътрешните работи. С определение № 6536 от 18.02.2026г., постановено по адм. дело № 1618/2026г. съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок да посочи по какъв начин е подал жалбата, с оглед преценката на срока и евентуално да представи доказателства относно датата и начина на изпращане на жалбата. С молба от 06.03.2026г. процесуалния представител на апликанта е посочил, че административния акт първоначално е бил обжалван по административен ред и е потвърден с писмо на Дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на външните работи и в тази връзка са приложени доказателства, в това число: писмо №КОВ-55-26-3 от 13.01.2026г. на Началник отдел „НВЦ“, жалба насочена срещу анулиране на виза №007380936 от 03.12.2025г. адресирана до министъра на външните работи на Република България и два броя удостоверения от ССЕВ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ е предвидено, че Отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване: административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В АПК или в ЗЧРБ не е предвидено друго. Независимо от горното,макар в случая да не се обжалва отказ, а анулиране на виза, П. е упражнил правото на жалба по административен ред. На 05.01.2026 г. е подадена жалба срещу Анулиране на виза №007380936 от 03.12.2025г., обективирано в Стандартен формуляр за уведомяване за основанията за отказ на издаване на виза, анулиране или отмяна на виза за дългосрочно пребиваване, изд. на 18.12.2025г. от завеждащия Консулската служба на Република България в Делхи, Република Индия. Първоинстанционният административен съд е дал изрично указания с определение №6536 от 18.02.2026г. С молба от процесуалния представител на П., е направено пояснение и са приложени доказателства. Съдът в обжалваното протоколно определение на първо място не е взел под внимание изрично заявеното, още в първоначалната жалба, че обжалва административния акт, който е потвърден с писмо на Дирекция „Консулски отношения“ при Министерство на външните работи и на второ място не е обсъдил представените с молбата доказателства. От последните е видно, че административният акт е бил оспорен по административен ред с жалба до министъра на външните работи на Р. България. Твърди се от процесуалиня представител на апликанта, че е налице произнасяне от по-горе стоящ орган съгл. писмо с №КОВ-55-26-3/13.01.2026г. на началник отдел „НВЦ“. В тази връзка съдът не се е произнесъл по допустимостта на жалбата срещу административния акт като не е обсъдил представените доказателства в светлината на чл. 149, ал. 3 от АПК, в това число не е извършил преценка коя хипотеза е налице, както и дали по-горе стоящия административния орган е надлежно сезиран, респ. дали писмо с №КОВ-55-26-3/13.01.2026г. на началник отдел „НВЦ“ по своята същност представлява решение на по –горе стоящ административен орган. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При пълно отсъствие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК, съдът е върнал жалбата и е прекратил образуваното производство. Като неправилно, определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата след извършване на необходимите процесуални действия и изясняване на фактите. Водим от горното и на основание, Върховният административен съд, четвърто отделение,