Определение № 4076 от 31.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 730/2026 г.

Производство по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от ответника Община Благоевград за освобождаване на внесеното по сметката на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 7 669.38 евро /равностойни на 15 000 лв./. В молбата се сочи, че по делото е постановено определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което основанието за спиране на изпълнението е отпаднало. Ответницата по молбата М. Д. Д. е получила препис от молбата на 15.07.2026 год., но не е подала писмен отговор в дадения от съда срок. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: Смисълът на внасянето на обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да се гарантира изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение – чието спиране ВКС постановява, в случай че това решение влезе в сила. Обезпечението се освобождава, съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, само ако искът, който е уважен с въззивното решение /чието спиране е постановено и чието изпълнение е обезпечено/, бъде отхвърлен или ако производството по него бъде прекратено, а също и когато молителят /касаторът-ответник/ представи доказателства, че е изпълнил присъденото парично задължение. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. С недопускането на касационно обжалване с постановеното по настоящото дело определение № 2185 от 28.04.2026 год., съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК, въззивното решение № 565 от 12.11.2025 год., постановено по в. гр. дело № 785/2025 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е уважен предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2024 год. до окончателното изплащане, е влязло в сила и подлежи на изпълнение, а спирането на изпълнението му е отменено ex lege /арг. чл. 404, т. 1, предл. 1 ГПК/. Молителят /ответникът/ не е посочил и представил доказателства, че е изпълнил паричното си задължение от 15 000 лв. /равностойни на 7 669.38 евро/ към ищцата. Следователно нуждата от внесеното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК не е отпаднала, поради което и молбата на ответника следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение