Определение № 122 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2757/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. К. и Д. Д. К. срещу определение №605/18.11.2022г.,постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д.№2162/22г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна касационна жалба вх.№9808/04.11.2022г. срещу постановеното от същия състав на съда по същото частно търговско дело определение №561/25.10.2022г. Излагат се съображения, че съставът на Върховен касационен съд неправилно е приел,че определението му от 18.11.2022г. не подлежи на по-нататъшно обжалване, тъй като, постановявайки го, ВКС действа като въззивна инстанция, а изводът му,че е последна такава пряко противоречи на ТР №2/23.06.22г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Неправилно, според частния жалбоподател, съставът се е произнесъл с обжалваното определение, вместо да администрира подадената от него частна жалба на друг състав на ВКС. Моли определението от 18.11.2022г. да бъде отменено и делото върнато на състава на ВКС, Второ търговско отделение за администриране на частна жалба вх.№9808/04.11.2022г. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Видно от данните по делото, ч.т.д.№2162/22г. е образувано по частна касационна жалба на Г. К. и Д. К. срещу определение №451/27.06.2019г. по в.ч.т.д.№393/19г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд за връщане на подадена от тях касационна жалба срещу постановеното от негов състав решение, в качеството му на въззивна инстанция. С определение №561/25.10.2022г. съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение е обезсилил определението на апелативния съд, като постановено при липса на компетентност. Тъй като, в съответствие с тълкувателната практика на ВКС, разпореждането на окръжния съд за връщане на подадена срещу въззивното му решение касационна жалба подлежи на директен контрол от касационната инстанция, с определението си от 25.10.2022г. съставът на ВКС се е произнесъл по същество, като е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивния акт на окръжния съд, поради неговата необжалваемост. Срещу това определение на ВКС К. са подали частна касационна жалба с искане за отмяна, ново разглеждане по същество и връщане на делото на окръжния съд за администриране на касационната им жалба. За да мотивира атакувания пред настоящия състав на ВКС съдебен акт, с който фактически е отказано администрирането на така подадената срещу определението му частна касационна жалба, съставът на Върховен касационен съд се е аргументирал с това,че постановените от ВКС актове по чл.274 ал.3 и ал.2 ГПК, с които той се произнася по същество след допускане на касационния контрол, като потвърждава актове на въззивната инстанция по чл.274 ал.1 ГПК, не подлежат на обжалване, поради изчерпване на допустимия от закона инстанционен контрол по реда на частните жалби. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК на обжалване пред друг състав на ВКС подлежат само определения на същия съд, постановени по реда на чл.274 ал.1 ГПК – т.е. преграждащите развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда обжалваемост, но не и такива, постановени в производство по чл.274 ал.3 ГПК, каквото е определение №561/25.10.2022г. на състава на ВКС по ч.т.д.№2162/22г. Законът не предвижда хипотеза, в която Върховният касационен съд да действа като въззивна инстанция и неговият акт да подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК пред друг състав на същия съд. Поради това и частта от определението на ВКС, с което е потвърдено разпореждането на окръжния съд за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение не подлежи на последващ инстанционен контрол. Противни изводи не могат да бъдат направени въз основа на диспозитива и мотивите на цитираното от частните жалбоподатели ТР №2/23.06.22г. по тълк.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС, нито аргументи в подкрепа на доводите им могат да се извлекат от ТР №1/9.12.2013г., към което последното препраща. Съобразявайки горното, съставът на ВКС не е имал задължение да администрира недопустимата частна жалба, а да я върне на подателя й, които и фактически е сторил, постановявайки обжалваното определение. Последното, като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение