Определение № 346 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 867/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от А. А. А. срещу въззивно решение № 322 от 11.11.2022 г. по гр.д.№ 545/2022 г. на ОС-Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционно осъдително решение срещу касатора по гр.д.№ 248/2021 г. на РС-Гълъбово, по искове на А. Ф. Г. срещу него за заплащане на парично обезщетение за вреди. С касационната жалба е направено и искане по чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, за което изпълнение е бил издаден на ищцата изпълнителен лист за присъдените й суми. Настоящето произнасяне е само по искането за спиране изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение, което е обжалвано с касационна жалба пред ВКС, се допуска само при внасяне на обезпечение. При дела по искове за парични вземания, каквото е настоящото дело, дължимото обезпечение е в размер на присъдената сума, като в „присъдената сума“ съгласно ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК на ВКС, се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане, и без присъдените разноски. В случая исковете са уважени за сумата 5000 евро с левова равностойност по официален курс на БНБ 9779,15 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и за сумата 20000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, сборът на които суми, възлизащ на 29779,15 лв., формира присъдената по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. В закона не е предвидена възможност за освобождаване от задължението за внасяне на обезпечение, нито пък възможност за спиране на изпълнението без внасяне на обезпечение. Искането на касатора-молител за приемане на надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК на наложена възбрана върху притежаван от него недвижим имот като обезпечителна мярка за обезпечаване на предявените него искове, предмет на делото, е неоснователно, тъй като наложената възбрана като обезпечителна мярка по чл.391, вр. чл.397 ГПК, не изпълнява функцията на парична гаранция по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, която е предназначена не само да удовлетвори присъдените на кредитора вземания, но и да го обезщети за евентуално понесени вреди от забавянето на изпълнението при допуснато спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Съгласно мотивите на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК, се учредява при условията на чл.181, ал. 1 ЗЗД - чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд, в случая по сметка на ВКС, каквато функция на залог на пари не притежава възбраната на недвижим имот. В случая молителят не е представил документ за внесено надлежно обезпечение по искането за спиране изпълнение на въззивното решение, и доколкото разглеждане на искането за спиране е обусловено от представяне на обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК, то на молителя следва да се дадат указания в едноседмичен срок да се внесе обезпечение в размер на 29779,15 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия