Определение № 661 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3488/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частни жалби от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] срещу определение № 396 от 06.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 2 182/2013 г., с което се оставят без разглеждане частните жалби на дружествата, подадени против определение № 2 073/17.12.2012 г. по ч. т. д. № 1 555/2012 г. на Апелативен съд [населено място], като процесуално недопустими. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока са изложил и съображения. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответниците по частните жалби – Н. Василева Х. и В. Л. Г., двете от [населено място] са изразили становище за неоснователност на постъпилата жалба от [фирма] [населено място]. Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същите са процесуално допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, състав на второ отделение е оставил без разглеждане подадените частни жалби от Е.” АД [населено място] и [фирма] [населено място], като е приел, че същите са процесуално недопустими, тъй като с тях се обжалва определение, което не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно. Определението на въззивния съд, с което се изменя допуснатото обезпечение от Окръжен съд [населено място], не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената норма е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби само ако е оставена без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд. Изключение е хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 - ро ГПК, която в настоящия случай не е налице. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като П. не е допуснал за първи път исканото обезпечение, а е запазил наложеното от ОС [населено място] обезпечение чрез запор върху 456 895 бр. поименни акции с номинал 1 лв. от капитала на [фирма], които са собственост на [фирма] до общия размер на бъдещите искове - 170 378,26 лв. и като допълнителна обезпечителна мярка, с оглед необходимостта от съхраняване активите на [фирма], е уважил искането за налагане на възбрани върху вписаните недвижими имоти на това дружество. Така постановеното определение на П. е окончателно и не подлежи на касационен контрол. При тези фактически данни, определение № 396 от 06.06.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено ч. т. д. № 2 182/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение