Определение № 3132 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 7840 от 17.04.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. В. – пълномощник на касатора и ищец по делото Т. Л. Д., за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 242 от 16.04.2026 г. в частта за разноските. Иска се присъждане в полза на адвоката на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗАдв.) за оказаната на страната безплатна правна помощ и съдействие пред трите съдебни инстанции. Насрещната страна - „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], не взема становище по молбата. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С решение № 242 от 16.04.2026 г. по гр. д. № 2398/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав след като е допуснал касационен контрол по жалба на Т. Л. Д., е отменил решение № 2063 от 04.04.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II-ж въззивен състав, вместо което е признал уволнението на Т. Л. Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на „Частно основно училище Цар Симеон Велики" ЕООД за незаконно и е отменил същото, възстановил е Т. Л. Д. на предишната работа като „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в „Частно основно училище Цар Симеон Велики" ЕООД и е осъдил училището да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на Т. Л. Д. сумата от 1 771.12 евро – обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за времето от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2024 г. до изплащането. В решението липсва произнасяне по искането на пълномощника на касатора, направено в съдебното заседание на 29.01.2026 г. пред настоящата инстанция, в което е приключило разглеждането на делото от касационния съд, за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната на страната безплатна адвокатска помощ и съдействие пред трите инстанции. Молбата за допълване на постановеното по делото решение е подадена в едномесечния срок от постановяването му (считано от 16.04.2026 г.), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. В случая, с оглед изхода на спора – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение, в полза на адв. В., който е оказал безплатна правна помощ на ищцата в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. (т.е. на близък, съгласно договора за адвокатска услуга от 05.06.2024 г., приложен на л. 345 от кориците на първоинстанционното дело), следва да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение. Предметът на този договор обаче се изчерпва с процесуално представителство на ищцата пред Софийски районен съд (СРС) по гр. д. № 8600/2024 г. (т. е. пред първостепенния съд). Друг договор, установяващ съществуващи уговорки или постигнато съгласие между клиента и адвоката за безплатно извършване на правна помощ и съдействие пред горните съдебни инстанции – въззивен и касационен съд, липсва. Затова на адвоката се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. само за безплатно осъщественото представителство на страната в първата инстанция. При договорено безплатно процесуално представителство, размерът на адвокатското възнаграждение за съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител (вж. определение № 691/16.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2358/2023 г. на ВКС, III г. о.), в случая към визираната по - горе дата, 05.06.2024 г. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ възнаграждението на адвоката да се определи на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 - в размер на не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към релевантния момент. С ПМС № 193/12.10.2023 г. минималната работна заплата за 2024 г. е определена на 933 лв., превалутирани (по чл. 12 и закръглени по чл. 13 ЗВЕРБ) на 477. 04 евро. По отношение пък на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 330. 50 евро, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата. При определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което следва да се присъди на адв. В. В., настоящият състав съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 националният съд не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а дължимото адвокатско възнаграждение се определя като се съобразят вида на спора, фактическата и правната му сложност, материалният интерес и вида и количеството на извършената работа. В конкретиката на спора по делото – предявени искове за защита срещу дисциплинарно уволнение, проведено при изключително наситена фактология и при събран обемен доказателствен материал, вкл. и документи, издадени от лечебни заведения на чужда държава, пълномощникът на ищцата е провел защитата й, извършвайки обстоен анализ и оценка на събраната доказателствена съвкупност в обосноваване основателността на исковете, взел е участие в две открити съдебни заседания пред първостепенния съд - се налага, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се определи на 800 евро. Както се посочи по-горе, същото се дължи за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на страната в производството пред СРС. За въззивното и касационното производство разноски с такъв характер не следва да се възлагат в тежест на ответното училище. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да се приеме като достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител на ищцата по делото – адв. В., основание да претендира и получи възнаграждение за оказана пред въззивния съд и пред ВКС безплатна адвокатска помощ при предпоставките на посочения текст. За да реализира материалното си право да получи лично адвокатско възнаграждение, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение (за съответната инстанция, а ако не е уговорено изрично за коя инстанция – до завършване на делото) е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо да я доказва. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 93/10.04.2013 г. по т. д. № 471/2012 г., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., решение № 111/1.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., и трите по описа на II т. о., определение № 621/6.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4731/2015 г. на III г.о. Отсъствието на съглашение с предмет оказване на безплатна правна помощ на страната пред въззивния и касационния съд (доколкото уговорката в договора от 05.06.2024 г. касае само представителството пред първата инстанция) налага, на собствено основание, извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК в посочената й част - за допълване на решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските, с присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за тези две инстанции. В тази част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,